26 ноември 2016 г.

Day and night book tag


Day and night book tag



Време е за още един таг, каква изненада. Но както и да е, направо преминавам към въпросите.

 D: Кога четеш повече, през деня или през нощта?
Подвеждащ въпрос, много зависи дали говорим за лятото или зимата. През лятото мога да седна да чета по всяко време, но през зимата по-скоро вечерта.


 A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?
Хари Потър и Друговремец...обичам ги по толкова много причини.

 Y: YA да или не?
Определено, Да.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?
Много герои искам да вярвам, че са истински, но все пак знам, че не са. Животът ни щеше да е много по-интересен, ако те бяха част от него.

N: Даваш ли книгите си на заем?
Не на всеки, наистина трябва да ти вярвам, че ще ми я върнеш цяла и непокътната, преди да ти я дам.

D: Миришеш ли книгите си?
О, сигурна съм, че всеки го е правил. Просто е като инстинкт да подушиш новата си книгата. Сякаш предусещаш колко ще ти хареса преди още да си я започнал.

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?
За мен лично няма значение, стига човек да ми е приятен, дали обича книгите или не няма особено значение.

 I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не? Ти от кой тип си?
Определено от типът, който си пази книгите. Не обичам да са надраскани или скъсани.

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?
Никога не може да имаш прекалено много книги!

 H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как?
Май не, винаги гледам да съм внимателна, ако пия нещо, докато чета. Случвало се е да скъсам някой ъгъл или да го прегъна, но гледам да не се случва често.

T: Предпочиташ да четеш на тишина или не...с други думи, четеш ли, докато тренираш?

Аз и така не тренирам, още по-малко пък, докато чета.

От своя страна тагвам: Теди, Илияна, Кая и Теми 

22 ноември 2016 г.

Reading routine

Reading routine


Каня се да напиша този пост, от има няма 3 месеца. Да, знам, справям се отлично. Вече дори не знам колко време мина, от както написах нов пост. Но днес няма да ви занимавам с това, а с това как протича четенето при мен или така нареченият reading routine. За да е по интересно(надявам се) този път ще разчитам повече на снимки, идея си нямам какво точно ще се получи, но най-после имам желание да напиша нещо, затова ще се възползвам. И не на последно място, благодаря на Павлина, че ме изтърпя, докато я карах да преповтаря част от снимките. 

1.Да си избера книга
Сигурно това е най-трудното решение, което ми се налага да вземам толкова често. На вас случвало ли ви се е да седи пред книгите си, просто защото не може да решите какво ви се чете?



2. Да си направя чай
След като най-сетне, след около 2 часа, съм си избрала книга е време за чай. Аз съм от тези, които обичат да пият чай докато четат, понякога си вземам и нещо за хапване, но повечето пъти го изяждам преди да започна да чета.



3. Да снимам книгата
Аз съм от типът, който обича да си снима книгите. Просто е невъзможно да започна книга без преди това да съм и направила, ами не знам, 100 снимки. Добре, че няма кой да ме гледа отстрани, сигурно е много странно.


4. Goodreads
Да, още не съм стигнала с частта с четенето, първо минавам през Goodreads. за да отбележа какво чета, или пък до къде съм стигнала.



5. Време е за четене
Блаженство, най-добрият начин за почивка. Какво повече да кажа...



6. Цитати
 Знаете онези малки цветни листчета, ами обожавам ги. Винаги, когато чета си отбелязвам нещо. Дали цитат или някой момент, който просто ми е харесал. Затова книгите ми понякога заприличват на дъга.



7. Котките
Как да го кажа, не че не го обичам, ама не знам защо, но винаги когато реша да чета, котката ми решава, че и е време за прегръдки... Убедена съм, че го прави нарочно, всеки с котка ще ме разбере.




Това е от мен за днес, вие имате ли някой странен навик, докато четете? 

20 ноември 2016 г.

Килия номер 7 - Кери Дрюъри

Килия номер 7

Кери Дрюъри

 Ако вие имахте правото да прецените дали някой е виновен или не и точно вие да решите дали той да умре, какво бихте направили? Всеки ден вземаме хиляди решения, за които дори не се замисляме. И въпреки това въпросът не е какво или защо го правим, а какво би станало, ако животът на друг зависеше от един есемес.
 Джаксън Пейдж е любимец на народа, затова последното нещо, което всички са очаквали, е да заловят 16 годишно момиче с пистолет до трупът му.
 И каква по-добра идея от това, да превърнеш смъртта и наказанието в телевизионно предаване. Пред очите на целият свят, Марта трябва да се справи с това да отброява 7 те дена до смъртта си, всеки ден в нова килия, всеки ден все по-малко светлина.
 Телевизията е създадена, за да манипулира човешкото съзнание, да създава илюзията за власт и свобода, но зад едно "Аз убих Джаксън Пейдж" седи много повече, от колкото може да видиш през екрана.

***

 Не бях сигурна какво да мисля за книгата преди да я започна, от една страна сюжетът ми звучеше като глътка свеж въздух, но от друга страна не бях сигурна дали ще ми хареса. Но още в самото начало осъзнах колко необичайно е написана книгата и как след всяка една страница си задавах купища въпроси. Поне за мен тази книга не е просто една история, която да седнеш и да прочетеш, за да я разбереш наистина, трябва да вникнеш зад смисълът на думите. Килия номер 7 ме накара да се замисля, но също така и ми показа колко крехко може да е човешкото съзнание. Ако тръгна да се впуска в подробности, за властта, манипулацията и корупцията, ще навляза в прекалено дълбоки нива на размишления. Не мисля, че ще ви е интересно да четете един кратък роман, защото не знам колко неща ми минаха през глава, когато завърших книгата.

"Властта е най-могъщото нещо на света. Който държи властта, може да прави каквото поиска. Може да се е сдобил с нея по законен път, но начинът по който я задържа, увеличава или упражнява...ето това е притеснително."

 Като казах, че книгата е изградена доста необичайно, наистина имам предвид необичайно. Всяка глава се развива по различен начин, в един момент си в килията заедно с Марта, а в следващият просто си един обикновен зрител на "Смъртта е справедливост". А и самата идея за това как, всеки един ден значи нова килия, всяка по-потискаща от предишната, определено те кара да се чувстваш като част от телевизионно предаване.
 Колкото до самата Марта, ами от самото начало я харесах. До известна степен следваше онзи модел на момичето от бедните райони, израствало само. Онова малко момиче, чиято съдба просто е била предначертана да достигне до този момент. И въпреки това, колкото и клиширан да е пътят, който извървява, по някакъв начин те кара да и симпатизираш,  не само защото виждаш през какво преминава, а може би и защото успяваш да надникнеш зад истинските и намерения.

" - Тогава да споделим небето и звездите и да им се порадваме, докато можем. Докато имаме това, докато е чисто. "

 Марта е просто една малка част от цялата картина, всичко което виждаме са едни образи, налага ти се сам да ги сглобиш, да си изградиш свое мнение и едва след това да започнеш да осъзнаваш какво в действителност се случва. Може би всеки вижда героите по различен начин, за едни основна роля може да изиграе психоложката, или пък приятелите на Марта, но в крайна сметка всичко води до едно, какво ще стане, ако оставиш хората да вярват, че те решават всичко. Може би докато четете книгата ще се поставите на място на един обикновен зрител и ще се опитате да решите, дали тя трябва да живее или да умре.
Килия номер 7 може да те накара да поставиш под съмнение и най-малкият детайл, може да те накара да си зададеш милиони въпроси, дори да поспориш със себе си за някой тях. Но най-вече ти дава възможността сам да прецени каква роля искаш да играеш в книгата. От една страна светът няма нищо общо с нашият, но от друга има прекалено много сходни черти, а това определено е още един въпрос, над който да се замислим.  
              

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

15 ноември 2016 г.

Ангелско нашествие - Сюзън Ий

Ангелско нашествие

Сюзън Ий

В представите на всички, ангелите са миролюбиви създания, а не тези, които да донесат смърт и разруха. Но точно такъв е светът на Пенрин. За един кратък момент всичко се сгромолясва и всеки трябва да се научи как да живее в един свят, в който можеш да разчиташ само и единствено на уменията си.  

Правило номер едно, не се доверявай на врагът.
Правило номер две, не сваляй гарда.

Но когато ангелите отвличат малката сестричка на Пенрин, тя няма друг избор освен да се довери на един ангел без крила. Рафи също знае какво е да загубиш и ако единствената му надежда е една тийнейджърка, то тогава какъв друг избор има.
Заедно те трябва да се научат как да работят като екип и да рискуват всичко с една единствена цел, да си върнат това, което обичат. Дори това да значи да се откажат от нещо...

***
Давам минута на всички, които ми казаха да прочета книгата, а аз отговарях, да добре, има време. Бях започнала да изпадам в лек reading slump, но реших да опитам да прочета нещо, ако не беше Ангелско нашествие сигурно нямаше да пипна книга със седмици. Отдавна не ми се беше случвало да нямам желание да чета, но историята успя толкова бързо да ме погълне, че дори забравих как до преди няколко часа си повтарях как не ми се чете.


- Все едно си в състояние да ме избавиш, -дрезгаво отвръщам аз. - Защо ми е да отивам в Рая, щом е пълен с убийци и похитители като теб и приятелите ти?
- А кой е казал, че моето място е в Рая?

Обикновено книгите, които чета са или антиутопии или фантастика, за първи път попадам на нещо, което да съчетава най-доброто и от двете. Самата история се намира някъде по средата, на моменти забравях, че става дума за история с ангели и всичко се въртеше върху оцеляването, а дори не знаех, че ми се е четяло нещо такова. И в следващият момент, просто така всичко се връща към ангелската част и се чудиш, от къде дойде това. Буквално отваряш всяка една страница и не знаеш какво да очакваш. От това да ядеш котешка храна, за да оцелееш, до това да крие белезите от отрязани криле на ангел. Точно това в стилът на авторката ми направи най-силно впечатление, умението и за секунди да смени цялата обстановка.

Пенрин е много интересен персонаж, може би очаквах да мрънка от време на време или поне да се чуди защо точно на нея се е случило всичко. Но това момиче определено успя да ме изненада. От малка и се е налагало да се грижи сама за себе си и за сестра си, поради няколко причини, които не искам да ви издавам, но именно в тях се крие причината Пенрин да е толкова добре подготвена за нещо подобно.
Колкото до Рафи, ами той буквално е ангел без крила, принуден да се справя като човек. Да се опита да се слее със заобикалящата го среда, но и да не загуби ангелското в себе си, определено беше нещо много интересно за прочитане. Поне аз всеки път, когато направеше нещо тъпо, просто си повтарях, да знам Рафи, опитвай се, но няма да избягаш.


Искам просто да бъда обикновено момиче с нормален живот. Най-голямото ми притеснение би трябвало да е каква рокля ще облека на абитуриентския си бал, а не как да избягам от полувоенен лагер, за да спася сестра си от зли ангели и определено не дали да стана член на армия на Съпротивата, за да отблъснем нашествието и да спасим човечеството.

За мен това е една от онези книги, които може да прочетеш на един дъх. Светът е изграден толкова просто, но едновременно с това и толкова увлекателно, че успяваш да се пренесеш в един свят, където трябва да се научиш да оцеляваш, но едновременно с това и да опознаеш врагът. Перфектната комбинация между действие, напрежение и романтика.
Ангелско нашествие не е само история за битката между хората и ангелите, това е история за това колко важна може да е любовта и как едно просто действие може да промени коренно цялата ситуация. За това как тези две прости правила, нямат никакво значение, когато един ангел разбира какво е да си човек.


12 ноември 2016 г.

I am a reader Tag

 I am a reader Tag



Чудех се кой таг да направя и се спрях на този, просто защото повечето пъти говоря за книги, които бих препоръчала. Затова този път се спрях на нещо, което е по скоро за  това, какво ме е формирало като читател.


1. Изберете една дума, която описва това да си читател?
Приключение, с всяка една книга, която чета се впускам в все по нови и нови светове, виждам светът през очите на героя и изживявам всичко с него. За мен в това се крие магията на книгата, начина по който те кара да се чувстваш, винаги може да отгърнеш някоя страница и да забравиш за всичко.

2. Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите?
И преди съм се замисляла за това, защото и преди 4 години също четях, но просто съвсем различни книги, но именно Джейн Еър беше първата книга, която ме накара да отида в библиотеката да си избера нещо...

3. Твърда или мека корица?
Твърда.

4. Как четенето промени същността ви?
Четенето се превърна не само в начин да запълня свободното си време, но и в нещото, с което искам да се занимавам в бъдеще. Книгите ме научиха, че не винаги всичко ще става като с вълшебна пръчица, но също така ме научиха да вярвам. Дори за някой всичко това да е просто една история, всеки които чете знае колко много може да научиш от книгите. Понякога дори не осъзнавам как, преди още да прочета следващият абзац, се замислям как аз бих постъпила. Ако някой ме пита дали книгите ме промениха, дори не бих се замислила как да отговоря.

5. Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?
Няма да посоча конкретно заглавие, просто защото в различните моменти имам нужда и от различни книга. Има толкова много книги, които мога просто да взема и да отгърна, на която и да е страница, да погледна изречението и веднага да се сетя какво се случва.

6.Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите? (или сами го открихте?)
Определено баба ми, тя беше първият човек, който ме заведе в библиотека, тя ми даде Джейн Еър, тя ми показа колко необятен е светът на книгите. И майка ми, независимо колко често съм искала като малка да ми се прочете нещо никога не ми е отказвала.

7. Опише идеалното си място за четене.
Представям си едно уютно кресло, където мога да си сложа и краката, с възглавнички и одяла точно до камината с изглед към прозореца. Май бях доста конкретна.

8. Коя книга промени начина, по който гледате на светът?

И преди съм го казвала, но може би не съм обяснявала защо. Има две книги, които промениха доста, Хари и Друговремец. Не знам как да го обясня, но преди да прочета тези две книги, аз просто обичах да чета. Но именно те бяха причината да си кажа, с това искам да се занимавам. Просто и двете си проправиха път към мен и може би без тях сега нямаше да искам да работя в тази област. 

Тагвам : Мари Чернева,Yulia Kirilova,Ralitsa Koleva и Kristina Ilieva

8 ноември 2016 г.

Book Recommendations #1


Book Recommendations  #1



От доста време ми се въртеше една идея в главата, но все не намирах време да седна и да я напиша. За какво точно става дума, избрах 7 от любимите си жанрове и ще ви препоръчам по една книга, с която може да се запознаете с жанра. Най-вероятно вече сте чели голяма част от изброените, но ако не сте и искате да навлезете в този жанр, то тази книга определено е добър избор. (Тук може да прочетете един подобен пост в блога на Теди)

YA: Академия за вампири
Въпреки че жанра е насочен повече към тийн групата, Академия за вампири определено е книга, който може да се хареса на всеки. Самата история може да включва вампири, към които съм сигурна, че доста от вас имат предразсъдъци, но мога да ви уверя, че няма как да не се влюбите в книгата. Кратка е, което определено е плюс за новите читатели, а и самата идея е изключително достъпна.  

Fantasy : Друговремец
Това определено е книга, с която се хвърляш в дълбокото. Няма да ви лъжа, книгата не е кратка, но всяка една страница си заслужава. Пътуването във времето е един от любимите ми елементи, а дори едва сега да навлизате в светът на книгите, няма как да не се привържете към Клеър и Джейми. А и още една причина да я започнете е Шотландия, Диана Габалдон може да пренесе всеки из планините на тази дива страна.

Anti-Utopia : Изборът
Изборът беше и моята първа книга в този жанр, затова ви препоръчвам именно нея. Самата идея съчетава множество различни елементи, които в последствие разбрах, че ги има и на много други места, но въпреки това тази книга си остава една от любимите ми. Самата история не е нещо невиждано, но е толкова сладко написана, че дори в моментите, в които искаш да се развикаш на героите, не може да спреш да четеш.

Romance : Дъблин стрийт
И преди съм споменавала, че деля романтичните си книги на две категории. Това не е 50 нюанса, историята има много пластове, героите имат своите проблеми, но винаги намират начин да се справят с нещото наречено живот. Това е една поредица, която свързва много истории в една обща и с всяка една книга ще искате още и още.

Teen Romance : Обсидиан
Обсидиан е книга, която може да се включи в много категории. Но именно историята на Деймън и Кити и отношенията между тях я прави толкова сладка. Това беше първата фентази книга, която прочетох, като погледна назад помня колко развълнувана бях, докато я четях. Всичко ми се струваше обвито с мистерия и романтика. Точно затова съм сигурна, че това е от онези книги, заради които някой би започнал да чете.

Crime : Убийство в Ориент Експрес
По рядко говоря за криминалният жанр, но  въпреки това няма да крия, че го обожавам. Чела съм и Агата Кристи и Дойл(лично аз предпочитам Агата, въпреки че харесвам и книгите за Шерлок ) и има една книга, която бих препоръчала на всеки, които иска да се запознае с жанра. Убийство в Ориент Експрес е толкова заплетена, че до самият финал нямах никаква представа какво следва. Цялата атмосфера, която е създадена може да те пренесе във влака и да те накара да се опиташ да разрешиш случаят.

Sci-fi : Звезден полет
Завършвам именно с тази категория, защото до преди месец, дори не припарвах до този жанр, бях чела книги, който частично се развиват в космоса, но не и такава, която пренася цялото действие там. Имах толкова много предубеждение към всичко това, но вече мога да кажа, че не сам се влюбих в идеята, но и задължително ще прочета други такива. Затова, ако и вие се чудите дали да започнете този жанр, то Звезден полет е много добър избор.


Надявам се този пост да ви е харесал, ще се опитам по-често да правя такива. Кой са вашите любими жанрове и с кой книги поставихте началото им? 

2 ноември 2016 г.

Ледено ухапване - Ришел Мийд

Ледено ухапване

Ришел Мийд

Книга втора от поредицата Академия за вампири.

От Академия за вампири разбрах едно, нямаше как тази поредица да не ми влезе под кожата. Може би първият път знаех какво да очаквам, защото вече бях гледала филма, но във втората част, на тази вълнуваща история, нямах никаква представа в какво се забърквам. Ришел Мийд е от онези автори, които не пестят усили при изграждането на героите си, но най-вече знае през какво да ги прекара, за да ги заобичаме дори още повече.

"Между другото, името ми е Роуз Хатауей. Седемнадесет годишна, обучавам се да защитавам и убивам вампири, влюбена съм в напълно неподходящ мъж, а най-добрата ми приятелка притежава необикновени магически умения, които могат да я накарат да изгуби разсъдъкът си.
Е, никой не е казал, че в училище е лесно!
"


След края на първата книга седях и около 3 минути си повтарях, не вземай следваща, не го прави. Не знам как устоях, но определено си струваше. За един месец не забравих дори един момент от историята, Лиса не е като другите морой, Роуз знае как да те нарита и има добър вкус за мъже, а академията крие прекалено много тайни. Историята не се ограничава до стереотипа, който изниква в главата ни при думата вампир, както казах и първият път, тази книга крие много повече в себе си, от колкото можете да си представите, ако още не сте се запознали с този свят. А в Ледено ухапване целият този свят е застрашен от сригоите, а те вече са си типичните кръвопийци. А като изключим това, в животът на Роуз прекалено много неща се объркват, дори повече от колкото си бяха сбъркани досега.

"Осъзнавах, че е грешно - знаех наизуст всички логични причини да стоим далеч един от друг. Но точно в този момент не ми пукаше. Не исках да се контролирам. Не исках да бъда добра. "

Дори не знам от къде да започна... първият път може би очаквах голяма част от нещата, но сега отварях всяка една страница с такова нетърпение да разбера какво ще се случи, че не знам как не осъмнах с нея. Обикнах всички герои и ми беше толкова интересно да проследя как се променят с всяка една глава. Това е един от най-големите плюсове на по-дългите поредици, може да проследиш как израства един герой, как започва да взема по-зрели решения, а и успяваш да го видиш както в най-силните му моменти, така и в онези, които напълно рухва. Но преди да продължа с това, няма как да не спомена един нов герой, да фенове на поредицата, за него говоря.  Ейдриън Ивашков... знаех това име много преди дори да прочета първата книгата, всеки, ама всеки ми казваше как той е невероятен, а аз си казвах, да, да добре ще го видим. Отне ми точно една страница в неговото присъствие преди да се включа във фен групата му. Не знам каква роля ще играе, нито как ще се променя в другите книги, но аз и така си го харесвам, може да е гадняр, ама е секси гадняр.

 На Ришел Мийд трябва да и се признае, че умее да изгражда героите си. Самият й стил на писане има една много интересна нотка, от една страна има невероятни описания, а от друга диалозите и могат да те накарат да седиш и да гледаш в точка. Това, което най-много ми хареса(като изключим Ейдриън) беше, че в първата книга всичко се концентрираше върху няколко неща, връзката между Лиса и Роуз, магията и самата идея. За разлика от втората, тук отново присъстват тези елементи, но не са толкова силно застъпени, за сметка на това са вкарани елементи като саможертвата, ревността и едно друго лице на Роуз. Ако в първата най-важната връзка беше между Лиса и Роуз, то тук става дума за друг вид връзка, която до сега само ни беше загатната. Книгата може да е кратка, но нещата се случват едно след друго, докато на самият финал дори не знаеш как да реагираш.

"Осъзнах, че не може да обичаш насила. Любовта или я има, или я няма. И ако я няма, трябва да умееш да си го признаеш. Ако пък я има, си длъжен да сториш всичко, което е необходимо, за да защитиш тези, които обичаш."

Бях скептично настроена към тази поредица,не знаех какво да очаквам, нито пък разбирах защо всички толкова много харесват поредицата. Вече спокойно мога да кажа, че съм една от многото фенове на Академията.


Ревю на Академия за вампири.