16 юли 2017 г.

My 2017 mini Wrap up

My 2017 mini Wrap up


Аз съм от хората, които ако не напишат едно ревю непосредствено след прочитането на една книга изобщо няма да го направят…Просто имам чувството, че пиша най-добре, когато съм все още съм напълно погълната от историята, не че след време все още не ми е в главата, ако ми е харесала, но онова, което мога да кажа веднага след като я завърша винаги ми се е струвало една идея по-пълно. Да, може да звучи малко странно, но именно затова днес реших да не се опитвам да пиша цялостно ревю на някои, от не особено многото ми прочетени книги за тази година, но въпреки това да споделя основните ми впечатления за прочетеното от мен през тази година.


Ще започна с една книга, която просто завърших най-скоро(тоест вчера посред нощ ) и все още ми е в главата, най-вероятно ще остане там доста дълго. По препоръка на някой от вас, най-после започнах илумине и единственото, което мога да кажа е, че това е една от най-оригиналните книги, които съм виждала. Не само заради оформлението, за което според мен се изисква доста смелост, за да разчупиш стереотипа, но и заради идеята, която е меко казано едно огромна смесица от конспирация и главоблъсканица. Но според мен, ако сте решили да прочетете книгата, направете го без да знаете нищо за нея, без да разглеждате всичко (знам, че това звучи трудно, та тя е прекрасна), а просто се потопете в нея с чисто съзнание така най-добре ще и се насладите Определено давам на книгата 5 от 5 звезди.

Следващата книга, за която ще пиша, на която може би малко ме е яд че не написах ревю е Вестители. Тази година определено съм отворена за нови неща и едно от тях е да чета български автори, особено след всички суперлативи, които чух за нея. Тук директно смятам да премина към нещата, които харесах в книгата. На първо място стилът на авторката, определено съм доста приятно изненадана, както съм казвала и в мен го има онова леко чувство на предубеденост, когато става дума за български автор, но Цвети не само, че е успяла да изгради един свят, в които не всичко е като типичен тийн роман, но и е успяла да опише всичко до такива дребни детайли, че да успее да те разведе с героите си. Харесва ми, че е вкарала и българска нотка, мислех, че ще ми е странно, но всъщност много ми хареса да чета, за места на които съм била. Това, което не ми хареса или по-скоро чакам да видя как ще бъде разгърнато е леката допирна точка, която усещах с Академия за вампири, не знам дали това се появи само при мен, но просто намирах някой общи черти и въпреки че много харесвам академията искам да видя как те са развити в надявам се нещо различно във втората част на книгата.

Няма как да не включа и "В капана на времето", просто си имам някаква връзка с тази поредица и може би точно затова като я взех на зимния панаир на книгата бях в някаква пълна еуфория, дори не мога да опиша колко и се зарадвах, само хората, които бяха с мен тогава мога да го потвърдят, но да много си я обичам и ако скоро не кажат нещо за продължение ще трябва да вземам английската, а и сериала наближава скоро и абе разбрахте ме. Това е една от двете най-важни за мен книги и за втори път стигнах до този извод. В капана на времето ни пренася в една доста по различна атмосфера, тук идеята е друга, а аз още след първите страници седях и тихо се взирах в точка. Обичам това, че книгата е смесица както от моменти на радост така и страх и отчаяние, прави я толкова реална, въпреки че ни връща толкова назад във времето. Това е една от книгите, за които бих говорила с часове, а не мисля, че на вас ви се чете толкова, но ако някой иска мнение винаги може да ми пише с радост ще му разкажа как аз се влюбих в планините на Шотландия.

И не на последно място наистина на кратко ще ви кажа какво ми хареса в Никога достатъчни на Симона Стоева, с която може да прочетете първият ми опит за интервю в блога. Книгата и е още една крачка за мен да прескоча стереотипа в главата ми за българските автори и смело мога да кажа, че май вече успях. Историята не е нещо сложно, заплетено или прекалено пресилено. За мен това беше една книга до такава степен истинска, че да ме накара в 3 през нощта преди изпит след има няма 6 часа да седя и да разлиствам страница след страница. Поне за мен тази книга имаше едно много простичко, но важно послание, любовта няма срок на годност, тя не винаги се появява, когато я очакваш и още по-малко не се развива както е в главата ти. Понякога отнема време за да си дойде всичко на място, но може би просто това не е бил нейният момент, но това не я прави по-малко значима. За всичко си има време и място, дори за любовта.


Тази година доста често започвах книги в неподходящият момент, които в момента ми се иска просто да започна на нова прочетох и други ката третата част на светът, такъв какъвто го познавахме, вендета, без милост, кървава целувка, парцалена принцеса и мисля, че още една две, но лично аз съм доволна и съм сигурна, че още добри книги ме чакат до края на годината. Кой са вашите фаворити досега? 

27 юни 2017 г.

Какво означава да си “Никога достатъчен” – интервю със Симона Стоева

Какво означава да си Никога достатъчен
– интервю със Симона Стоева




Досега не съм опитвала нещо подобно, а като сложим и дългият период, в който не съм писала мисля, че все пак ще се получи интересно както за вас така и за мен. За да не се получи невъзможно дълъг пост ще остава всички останали думи за ревюто на книгата, а сега ви оставям просто да четете. Няма нужда от представяне, защото Симона е част от нашето общество и дори да не сте се запознали с книгата и може да ви е интересно какво още има да каже.

Първо искам да ти благодаря, че отделяш време да ми отговориш, особено когато се намирам за пълен аматьор в задаването на въпроси, но както се казва за всичко си има първи път, най-вероятно това са клишираните въпроси, които всички ти задават, но аз като един обикновен читател се вълнувам от простите, но не по малко важни неща. От къде да започна…

Може би първият ми въпрос е малко от главата за краката, но още преди да започна да чета книга или да знам каквото и да е било за нея се запитах, защо точно Теа и Джей Пи определено доста не характерно за български имена?
Както съм казвала, когато започнах да пиша ''Никога достатъчни'' нямах цялата история, нямах представа кои са героите, какво обичат и срещу какво негодуват, но знаех къде завършва разказът за тях. Имах изписани последните два реда и някак си ми стояха много семпло без никакво обръщение. Затова реших, че героите трябва да си имат прякори, които при последната им среща, да ги издадат, че не са се забравили.
Теа ми е любимо име от дете и от тогава знам, че означава богиня. Джей Пи е просто съкращение от латинското изписване на Йордан-Павел. И тук не ми беше трудно да го избера, предвид, че създадох Джей Пи като герой, който не харесва много неща за семейството си. Реших, че и името ще е едно от тях. От там идеята за богинята и странникът, си се намери сама.


Споменавайки български имена няма как да не те попитам защо избра да пишеш именно за България, признавам че за мен беше една приятна променя да чета за места, които познавам, но как точно дойде самата идея за мястото?
 Винаги ми е била чужда идеята да искам да бъда съвременен български писател, а да не искам да пиша за България. Намирам някакво вътрешно противоречие в това. Затова и никога не съм се колебала трябва ли да пиша за български герои, за българската среда, дори за българска любов. :D
Варна е мястото, в което съм родена и израснала. В София съм живяла като дете и градът винаги ме е държал буден с въпроса ''ами, ако бях пораснала там''. Смесих двете локации с любимите ми неща от тях и обстановката оживя.

Тук е момента да вметна и един от клишираните въпроси, но винаги ми е било интересно как отговарят другите. Как точно започна всичко, идеята за книгата, героите сюжета, всички онези малки детайли?
Бях на гости при баба ми. Пиехме следобедно кафе с нея и със сестра ми и тя започна да разказва истории за живота на хора, които познавам. В една от тези истории ни сподели, че един мъж и една жена са се срещнали след години раздяла на една спирка във Варна. От тогава подновяват контакта си, събират се, създават си дом и семейство и до момента продължават да са заедно, въпреки годините раздяла.

Мисля, че това беше първият момент, в който получих истинско вдъхновение. Любопитството ми продължи, много нови разкази допълниха пропуските и историята се нареди. Голяма част от ключовите моменти в книгата са реално случили се събития.
И така. Пречупих историята през собствената си емоция и когато писах се водих от въпроса ''какво ли е било да си на тяхно място''. Детайлите се появяваха междувременно. Те са тези, които се синхронизират с личното ми възприятие за света.

Имало ли е моменти, в които си се оприличавала на някого от героите ли просто да си усещала, че описваш свой близки в историята?
Знаех, че говоря за познати, но се дистанцирах от това и във всеки от тях сложих по нещо от себе си. Щом се открих в героите, ми остана само да бъда честна докрай.  Може би и затова процесът на писане на книгата беше толкова лек.

Може би този въпрос е по-личен, но имаше ли определен човек, на когато даде пръв да прочете книгата?
Сестра ми четеше книгата още докато я писах и ми беше най-своевременният коректив за сюжета. Когато написах книгата, първо я изпратих на близка моя приятелка. Честно казано, заради това мое решение, книгата изобщо влезе в печат. Въпросната ми приятелка беше катализаторът за издаване и съм убедена, че доникъде нямаше да стигна без нейната еуфория.


И сега, за да не бягам от клишетата няма как да не попитам и за издаването в България, всички знаем, че борбата е голяма можеш ли да разкажеш малко повече за това как се случва всичко?
Трудно. Никога не съм разбирала защо изобщо трябва да има борба, при положение, че има толкова много издателства в България.
Въпреки това ме радва фактът, че в последните години доста по-често се дава шанс на прохождащите писатели. Създава се шум, шумът поражда ехо, а на него внимание се обръща. Надеждата ми е, че тази тенденция, ще продължи и че все повече плахи мечтатели ще успяват да се превръщат в реализирани писатели.

Докато съм на темата с издаването, трябва да кажа че корицата е толкова сладка, че не мога да спра да я гледам, как се роди идеята за нея?
Хаха, дори ще ти изпратя и първите варианти на корицата, които си разработих сама. После с помощта на графичния дизайнер от издателството и с моите виждания за нещата, успяхме да съгласуваме идеите си.
Исках корицата да крещи от цветове и да носи някаква емоция. Все пак това беше и единственото нещо, което исках да постигна с романа – да развълнувам.
Залезите са ми любими. Морето е бряг на няколко паралела в романа. Лавандулата пък е символът на отдаденост, на непорочност, на невиност.  Исках да предам заряда на историята още от корицата.


Какво би посъветвала всички, които обичат да пишат, но смятат че има кой да ги чете?
Съветвам всеки един, който усеща вътрешен порив да пише и изпитва неутолима жажда да поставя дума до дума след дума – нека просто го прави. Винаги ще има някой, който да чете, а когато написаното е изживяно и лично, няма как да остане незабелязано.

И един последен въпрос, смяташ ли да продължиш да пишеш ?
Съвсем скоро смятам да завърша втората си книга. Всъщност ми остават четири глави до края ѝ. След нея имам идея за друга, после за още една... :D Така, че, да. Аз съм от хората, които вярват в любовта. Когато веднъж заобичам, обичам силно, предано и дълго. И с писането съм така.

Благодаря ти още веднъж, че изчете и отговори на въпросите ми и ти пожелавам много успех за напред, стискам палци скоро да видим още една красива история по рафтовете в книжарницата. 

Блога на Симона и инстаграм профила и. 


18 май 2017 г.

Да започнем да живеем здравословно


Да започнем да живеем здравословно



 Сигурно повечето от вас поне веднъж са си казвали, от утре започвам диета, или ще се храня правилно. А да не говорим и за обещанието от утре започвам да тренирам, ще вляза във форма. Ето това е грешка номер едно, която признавам си и аз съм допускала. Този пост е, надявам се, първият от поредицата такива (казвам надявам се защото напоследък никаква ме няма от към постове) свързани със здравословният начин на живот, затова преди да започна с днешната тема трябва да отбележа, че по никакъв начин не съм някой, който да разбира от това, просто споделям моят начин и виждане за това какво е здравословно.

 Този пост е основно въвеждащ в темата, затова няма как да не започна с това, че има огромна разлика между диета и здравословно хранене. Лично аз съм пробвала и двете и ако трябва да съм честна не съм привърженик на диетите, но това е мое мнение.

Съвет номер едно: Не приемайте, че да живееш здравословно значи да се ограничаваш или завинаги да спреш любимите си храни като сладкото, пицата и всички други неща, които ви изникват в съзнанието.
Сигурно вече една част от вас вече си казва, да но пържените картофки не звучат здравословно. Да може и така да е, но това не значи, че ако веднъж на няколко седмици си вземете това ще навреди на организмът ви. Това не значи и всяка вечер да се изяжда по цял пакет чипс де, но все пак и ние може от време на време да си позволяваме да се поглезим.

 Да предположим, че се събуждате с мисълта за това как в последно време сте винаги уморени и имате нужда да помогнете на организма си да се почувства по-добре.(поне при мен почти всичко се случва доста импулсивно, събуждам се с идеята за нещо и просто решавам и започвам, така избягвам онова постоянно от утре.) В началото на месеца се чувствах точно така, прекалено много задължения, никаква организация и непрекъсната умора, това са все неща, които не обичам.


Съвет номер 2: Приемете това като нещо ново и забавно, ще откриете, че всъщност е доста забавно и ще научите много нови неща за себе си. Например аз открих, че харесвам спанак, а преди дори не си бях помисляла да го включа в менюто си. Превърнете това в начин на живот или поне от време на време и ви гарантирам, че организмът ви ще ви благодари.

 Сега ще обърна внимание и на друг важен елемент, килограмите. Може би някой от вас стигат до диети именно поради този факт, но ето нещо, което не го твърдя сама аз. Килограмите са нещо изключително относително. Едно е да тежиш примерно 58кг. след диети и гладуване и съвсем друго след правилно хранене и активен начин на живот, разликата не е само в това как изглеждате, но и в това как се чувствате.

 За да не стане този уж въвеждащ пост прекалено дълъг ще спра до тук, но ще се радвам да чуя и вашето мнение по въпросът. Интересни ли ще са ви и подобен тип постове, преди време обещах малка промяна в блога и това е една от тях. Ако вие имате предложение за по конкретен пост или ви е интересно нещо може да го оставите в коментарите. А сега  ще ви пожелавам усмихнат и ползотворен ден. 

5 май 2017 г.

Жестока Любов - Колийн Хувър

Жестока Любов

 Колийн Хувър

Някой вярват в любовта от пръв поглед, но това определено не се отнася за Тейт Колинс и Майлс Арчър. Единственото, което ги свързва е очевидната химия помежду им. Тя няма време за любов, а той не търси такава. Звучи като добра възможност и за двамата, но Майлс има две условия. Никога да не пита за миналото му и да не очаква бъдеще. Всичко би било толкова просто, ако се придържаха към тези правила. Но нещо в Майлс кара Тейт да поиска още, да научи още. Защо всеки път, когато си помисли, че е достигнала до него той се отдалечава? До каква степен миналото може да те промени, да те накара да се откажеш от любовта?


“Love isn't always pretty. Sometimes you spend all your time hoping it'll eventually be something different. Something better. Then, before you know it, you're back to square one, and you lost your heart somewhere along the way.”

***
Обикновено рядко пиша ревюта на този тип книги, просто защото не винаги съм сигурна, че има какво толкова да кажа, но след краят на тази книга просто реших, че трябва да седна и да пиша. Най-важното в тази история е как миналото на Майлс и настоящето на Тейт се преплитат. Историята е написана така, че от една страна да искаш да помогнеш на Тейт, да и обясниш какво става в главата му, а от друга всеки път, когато се върнеш преди 6 години, просто искаш да помогнеш на Майлс. Малко по-малко научаваш какво става с него, но не и какво мисли в момента, точно това те разяжда. Знаеш защо не иска любовта, но не й какво изпитва към Тейт. (не знам защо, но още намирам Тейт за мъжко име, но това е странична информация)


“Ugly love becomes you. Consumes you. Makes you hate it all. Makes you realize that all the beautiful parts aren't even worth it. Without the beautiful, you'll never risk feeling the ugly. So you give it all up. You give it all up. You never want love again, no matter what kind it is, because no type of love will ever be worth living through the ugly love again.”

И двамата са работохолици, на моменти не знам как издържаха да водят нормален живот. Тя се разпокъсва между ученето и работата на сестра, а той непрестанно пътува(не споменах, че той е пилот, само аз ли го намирам за сладко).  Тя просто иска да започне наново, но кой да предполага, че един от най-добрите приятели на брат й, който съвсем случайно живее срещу новият и апартамент, изглежда като, ами като Майлс(за тези, който не знаят се подготвя адаптация по книгата и вече е избран актьора за ролята на Майлс, лично аз така си го представям, в края на поста ще оставя клипче ).
Хареса ми колко добре се вписва братът на Тейт, Корбин. Отново пилот, както й баща, с две думи всички около нея са пилоти, на въпреки това Майлс се отличава. Друг много важен образ, поне за мен се оказа Кап. Осемдесет годишният мъж, който все още работи в сградата, където живият Тейт и Майлс. Той седеше някак в сянка, но и наблюдаваше всичко и се оказа много важен за развоя на историята.


“Some people they grow wiser as they grow older. Unfortunately, most people just grow older.”

В началото се чудех какво точно да разбирам под "грозна" любов, но с всяка една страница започнах да си отговарям на въпроса. Точно тази част на книгата ме впечатли най-силно, това как започваш да си задаваш въпроси, да се питаш ти какво би направил. Защото всеки си има моменти, в който си казва, не мога повече. Кой точно е този момент, в който си казваш , бях до тук. Имах предположения какво може да се е случило с Майлс, че да се откаже от любовта, но за моята романтична душа да го види написано е като удар под кръста.

“But the second she opened her eyes and looked at me, I knew. She was either going to be the death of me . . . or she was going to be the one who finally brought me back to life.”

От самото начало исках да ги видя заедно, а това че Тейт преглъщаше гордостта си, само за да даде на Майлс време да види истината, само я издигна в очите ми. Това не е обикновена любовта история с дъги, еднорози и цветя. Виждаш как изглежда грозната страна на любовта и какво може да направи тя с теб, да те погълне и да откаже да те пусне. Но всеки заслужава втори шанс, дори самият той да го отказва. Една история за това как любовта може да се превърне във враг, докато не намериш нещо, което да те накара да я поискаш обратно. 


***
Написах това ревю преди малко по-малко от година. Нещо ме привлече в историята и така, това беше една от първите книги на английски, които прочетох. Когато видях, че книгата е в плана на издателство Ибис за превод някак си се зарадвах за всички вас, които ще имате възможността да се докоснете до историята. А от друга страна се чудех, как ще изглежда историята в главата ми, когато я вида отново, този път с чрез превода на нечии други очи. Първото, което видях естествено беше корицата. Сигурно няколко минути седях и си мислех как всъщност съм невероятно приятно изненадана от нея. Накараме отново да се замисля за цялата история и съм сигурна, че когато я завършите ще разбере за какво говоря. Едва сега, когато прочетох отново размислите си върху книгата, година по-късно осъзнавам, че това не е от онези клиширани любовни истории, които въпреки това обичам, а има нещо което те кара не само да се замислиш върху някой аспекти от живота, но в действителност ти представя любовта в една друга светлина. Правя това малко отклонение може би повече за себе си, защото сега когато отново се върнах към историята, може би дори успях да я видя с други очи. Именно онези цитати от нея, които още тогава обикнах и се опитах да разбера сега ми изглеждат една идея по-различни от тогава. Не знам за вас, но за мен това се оказа история, която може да ти донесе, както сладкото усещане на радостта, така и това на жестоката нужда да продължиш да се бориш. 


Благодаря на издателство Ибис, че ми позволиха отново да се докосна до тази история. 




22 април 2017 г.

Intimidating TBR TAG

Intimidating TBR TAG

 

Денят е 21.04.2017, отбелязвам го защото не съм пускала таг от има няма почти 5 месеца. Както се казва точна за Грифиндор. Напоследък видях на няколко места тага и просто реших, че е крайно време да направя един, защото не. точно този свързан с книгите, които са в TBR ми, а и най-вероятно ще останат там още малко. Ей така от нищото се сетих да задам един въпрос, да няма нищо общо с предишното изречение, но все пак някой чел ли е Ще се видим Париж”? Добре сега се връщам отново на темата или по скоро на въпросите, които знам, че ще ме затруднят доста, а и съм загубила тренинг.

1.Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
Определено още от първият въпрос се затрудних, обикновено обичам да завършвам книгите просто от чисто любопитство. Първата, за която се сетих беше Тъмна дарба, да не ме убивайте казвала съм го много пъти, не че не ме грабна историята просто, ами не знам точно защо, но не можех да продължа напред. Мисля, че прочетох около 100 страници и нещо и просто така си и остана, отложих я във времето и от тогава си повтарям как трябва да и дам втори шанс.

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
Мисля, че днес е денят, в който много ще ми се карате за избора на книги, но трябва да кажа двор от мъгла и ярост. Не че се оправдавам, но определено не трябваше да почвам толкова голяма книга преди сесията. Ужасно много ми хареса, обожавам Сара Маас, но по неподходящ момент не можах да избера и то просто защото не можах да издържа месец, но тук вече съм сигурна, че ще поправя грешката си.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
Сигурно това е най-лесният въпрос, след теб е книгата, която още когато видях, че ще излиза и си казах защо…за мен книгата и историята трябваше да приключат с онова писмо в Париж. За мен лично е както се казва вадене на вода от девет кладенеца в десети…

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
Тук малко ще си затворя очите за целият въпрос и ще кажа книгите на Рейнбоу Роуъл, факт прочетох цели 3, но просто четвърти път няма да си го причиня. Нищо лично към феновете на авторката, не е моята чаша чай.

5. Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА…
Не знам защо, но веднага се сещам за игра на тронове(няма нищо общо с това , че докато пиша това на вън прехвърча сняг, да април напълно се побърка, winter is coming. Добре де не се сдържах…). Тези книга са толкова огромни, ама не знам просто любопитство ме ръчка дали ще ме грабнат както сериала. Но никога не изключвам отговор като Ана Каренина, още помня как помолих баба да ми я даде с идеята да я прочета лятото, познайте кой не го направи.

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
Да речем Феноменът, почти отговаря на въпроса. От доста време имам книгата, наистина харесвам корицата и не съм я прочела по простата причина, че някой ми каза, че финала бил като на всяка антиутопия и съответно аз сама започнах да си вадя някакви изводи и не смея да я довърша. Логиката ми е покъртителна знам.

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
Нека речем, че плашеща ще я приема като страшна за да се улесня поне малко. Ще кажа То на Стивън Кинг, принципно не се плаша лесно, но нещо в идеята на книгата или това, че е на Кинг.

Мисля, че голяма част от изброените книги наистина са в TBR ми, но определено не за близкото бъдеще. Затова, ако ме удари музата и не си изям шоколада в близкият час ще седна да напиша един кратък, пост относно книжните ми планове. (както знаете най-вероятно ще се променят, но сега това не е важно, направете се, че не ви се е случвало.)

Ще се радвам да видя и вашите отговори.

9 април 2017 г.

Мястото на литературата в съвременното общество!?

Мястото на литературата в съвременното общество!?


       Случвало ли ви се е да ви зададат въпросът, защо четете? Е, на мен поне да, преди няколко дена, докато се возих в автобуса видях едно малко момиче, което толкова беше погълнато от книгата, че изпъкваше сред останалите заби носове в телефоните си. За мен е факт, че все още има млади хора, които четат независимо от изградените стереотипи, но въпросът, който ме накара да си задам това дете беше къде точно е мястото на литературата в днешно време. Не бях сигурна дали да напиша този пост, защото до голяма степен ще звучи като някой реферат за университета, но защо не сигурна съм, че не само аз си задавам този въпрос.


      Повечето от вас, които четете този пост вероятно сте любители на книгите именно затова и вие намирате смисъл в тях и им отреждате определено място в начинът си на живот. Но, и тук следва едно, но, колко време ви остава за това ваше любимо хоби. На мен лично напоследък не особено, колкото и да ми е неприятно да го призная. Някой веднага биха ми опонирали с това, че когато имаш желание ще намериш и време, за това което обичаш. Да, прави сте, но понякога не всичко опира до желание. Замислила съм се в колко забързано общество живеем, всичко около нас се движи с прекалено бързи обороти, а книгата е онова средство, с което може да забавиш всичко около теб. Защо тогава, някой смятат, че книгата е нещо остаряло и няма място в съвременното общество.


     В момента имам предмет наречен дигитализация, благодарение на който успях да видя колко важно е да съхраним културното наследство и да го предадем на останалите, в началото си мислех как книгата и технологията са по някакъв начин в конфликт помежду си, но от доста време съм напълно против това, защото именно технологиите ни помагат да живеем този забързан начин на живот, за който споменах. Може би всичко до тук ви се струва като голяма доза разхвърляни мисли върху екрана, може би сте прави, но литературата е тема, за която трябва да се говори повече.


     ПИЦА, добре сега когато отново може би привлякох вниманието ви с иначе много вероятно ужасно скучният ми пост ще завърша с едно кратно изречение. Мисля, че литературата не само, че имам място в съвременното общество, но е и много важна част от него, независимо дали го осъзнаваме или не. Ето един прост пример, точно завърших екранизацията на 13 причини защо и се замислих как именно благодарение на това, че понякога се правят филми или сериали по дадена книга, много хора проявяват желание да научат малко повече, като се докоснат до литературата. Затова въпреки, че живеем в общество на технологии, това по никакъв начин не може да замени книгата, напротив дава и много повече възможности. Какво е вашето мнение по въпроса?


ПС: Още не съм сигурна дали ще правя ревю на сериала, затова да си мина по реда и да кажа, че останах доста приятно изненада. Честно казано доста пъти бях заглеждала книгата и просто идеята ми беше интересна и определено засяга доста важни теми, но така и не стигах до нея. Именно затова останах приятно изненада да разбера, че има сериал по нея, още повече, дори бих казала сполучлив. 

25 март 2017 г.

Мнението ми за съвременните български автори и Вендета Блек

Мнението ми за съвременните 
български автори и Вендета Блек

Да, този път темата ще е книжна, каква изненада. Не, наистина, и аз съм доста изненада от желанието ми да пиша днес. Та, за да премина директно към темата, преди около две седмици за първи път (поне не се сещам за друг) прочетох книга на съвременен български автор. И затова се замислих над въпроса, какво точно ме е спирало преди. Може би като голяма част от вас и аз си поставях мисленето ограничение, че щом не е някой световно известен и нашумял автор просто с лека ръка мога да го прескоча. Но нещо от вътре ме глождеше, защо нашите автори да са по-малко талантливи от останалите, тук не говоря разбира се за хора като Вазов, Дебелянов и всички останали български класици. Ако трябва да съм честна първата книга, на български автор, която ми привлече вниманието беше Вестители, но така и не се сдобих с нея и от там не се бях сещала за онзи въпрос касаещ нашите млади писатели. 

И едно последно изречение преди да премина към книгата, за която по-подробно ще говоря. Смятам, че българското творчество е не по-малко добро и точно ние сме тези, които трябва да го подкрепят, колкото и клиширано да звучи. Наистина се броят на пръстите на едната ръка издаваните подобри книги на пазара и ако това не се насърчава няма как да видим още. Затова силно се надявам за в бъдеще да има повече амбицирани млади хора, които независимо от това, че пазара тук не е както в другите страни да се престрашат да споделят трудът си с останалите.

Сега преминавам и към книгата, която беше причината за този пост. Говоря за първата книга от поредицата Вендета, а именно Блек. Авторката е Светла Бахчеванова, а книгата не е издадена под логото на някое издателство, а с помощта на Diary of book junkie. Започнах книгата мисля, че в началото на месеца с мисълта, че ще е някоя лека любовна история, но определено не очаквах да попадна на толкова много пластов сюжет. 

Самата история разказва за Брияна Монтана, момичето което бяга от миналото си и просто иска да започне на чисто не къде да е, а във Вегас,  градът на греха. Но както при всяка добра любовна история се намесва прилично циничният мъж, който напълно разбива представите ти за спокоен живот. Няма да ви издавам повече от сюжета, затова ще наблегна на това, което ми направи силно впечатление, а именно стилът на писане. Рядко разглеждам по-подробно това, но мисля че този пост е подходящ за целта. Бахчеванова е успяла не само да изгради една много силна героиня, но и такава в която много биха се припознали или поне биха си казали, браво това е момиче на място. Защото за мен Брияна е един много сложно изграден образ, от една страна става част от страховете и кошмарите и, но от друга виждаме жажда и за живот. 

Другото, което ми направи впечатление беше начинът, по който беше описано всичко, не знам дали авторката е била там или дори е карала толкова бързи коли като Брияна, но определено си е направила добре проучването, защото през цялото време мислех, че съм част от историята. И не на последно място, историята успя да ме изненада, можех да имам своите малки предположения за развитието, но нищо не би ме навело на мисълта за точно тази сценарии. Много често подобни книги следват една и съща схема, а това че напълно честно мага да кажа, краят успя да ме изненада е нещо, което не бих казала за много световно признати книги. Освен това, авторката много успешно е успяла да изгради светът на минало и настояще, но също така да включи и историята на хората заобикалящи Монтана и Блек. Прочетох книгата за отрицателно време, особено като се има на предвид, че нямам особено много време за четене. Последното, което бих могла да кажа само е, че нямам търпение да разбера чия Вендета ще надделее, тези които вече са прочели книгата, знаете за какво говоря.