18 януари 2017 г.

Дете на пустинята - Олуин Хамилтън

Дете на пустинята

Олуин Хамилтън

Всичко започва с една зора над пустинята. Всяка приказка започва с имало едно време, всяка приказка крие в себе си по-една необикновена история за някой застанал лице в лице с чудовищата в главата си. Но Дъстуок не е място, което да ти предостави възможността да се изправиш срещу себе си, особено ако си никой, особено ако си жена. Амани няма друг избор освен да живее единствено с историите за онзи вълнуващ, различен живот, които се води зад врати на малкият и затвор. Ами ако, така продължава всяка добра история. Ами ако, получиш възможността да избягаш, било то с едно напълно непознато момче. Ами ако, извън стените на твоят затвор те очаква нещо, още по-опасно, магия, в която вече никой не вярва, тайни, които дори не си подозирал, че съществуват. Ами ако, бягството е само началото на една война, в която Амани трябва да избере на коя страна да застане, но най-вече да разбере коя е. Дали иска да е поредното безгласно момиче или да стане едно с пустинята. Да се превърне в буря…

***
Още, когато книгата излезе на пазара изпитвах онази нужда да разбера за какво става въпрос. Но мина месец, после още няколко, а аз така и не стигах до книгата. Но независимо, че толкова дълго я отлагах, продължаваше да ме човърка въпросът дали нещо в нея може да ме изненада. Обожавам да опознавам нови места, а някак си онзи чар на Ориента, винаги ми напомня за приказките на Шехерезада. Сама идея за пустинята и тайните, които крие може да ти влезе под кожата. Точно това и очаквах от Дете на пустинята, мистерия, магия и любов. Точно с тези три думи бих описала цялата история, това е от онези книги, които може да седнете и да прочетете на един дъх, но въпреки това да не си развалите удоволствието от самото четене.

Беше ми ужасно трудно да се доверя на момче с такава усмивка. Усмивка, която ме караше незабавно да го последвам из всички места, за които бе ми разказал, и която в същото време ми даваше увереност, че това би било грешка.

Но ако трябва да посоча само едно нещо, което наистина успя да ме изненада в книгата, е как авторката е успяла да изгради Амани. Всички знаем, че жените не винаги имат право на глас, особено в азиатските държави, а малко или много тази книга създава един много подобен на нашият свят. И в центърът на този свят да поставиш едно момиче, което знае как да си играе с огъня, беше причината да прочета книгата. Затова тя ми направи такова силно впечатление, не защото реално успях да я опозная достатъчно, а просто защото уважавах решенията й. Тя наистина е по-скоро барут, от колкото момиче.


Ти си тази страна, Амани – промълви по-тихо той. – Ти си по-жива от каквото и да е по тези земи. Ти си огън и барут, винаги с пръст на спусъка.

Колкото да Джин, нашият мистериозен чужденец в историята, мога да ви кажа само едно, той е онова момче, което винаги изниква в главата ви, когато става дума за шейх или арабски принц. Самото му излъчване е точно такова, не надуто, но все пак с достойнство, смело, но не до пълна глупост. Хареса ми също това, че двамата намираха баланс по между си, особено когато са на ръба.

Бях дете на пустинята. Мислих си, че знам всичко за живота. Грешах.


Цялата история наистина е създадена като една приказка, всички онези създания като джинове, духове и каквото още се сетите, от история разказвана край огъня, се превръща в реалност. Олуин Хамилтън просто е успяла да смеси реалността и приказното. Успяла е да изгради един свят, в които историите оживяват, където всеки трябва да намери своето място, където всеки заслужава да е равен. Мога да завърша това ревю само с едно изречение. А вие готови ли сте да се присъедините към въстанието? 

7 януари 2017 г.

Winter Wonderland Book Tag

Winter Wonderland Book Tag
Мисля, че точно в момента този таг е ужасно тематичен, особено когато погледна на вън и единственото, което мога да видя е сняг, сняг и още сняг. Много благодаря на Рали, че ме тагана, успя да извадиш блога ми от застой. Чак сега осъзнавам, че това е първият ми пост за тази година, затова с малко закъснение, но честита нова година, надявам се че всички ни очаква една още по-успешна 2017! 

1. Топла и сладка книга, която стопля сърцето ви
Не знам защо, но винаги когато видя подобен въпрос първата книга, която ми идва на ум е Целувка за Ана. Дори не помня кой знае колко цялата история, но остави у мен онова сладко и стоплящо сърцето усещане.
2. Любима книга с бяла корица
Първата, за която се сещам е Алена кралица, въпреки че втората част не успя да ме очарова толкова, все още наистина харесвам първата част и ще продължа поредицата. А колкото да самата корица, аз лично избрах книгата само заради нея.
3.Седите в приятен, уютен, удобен диван, пиете горещ шоколад, но коя чудовищна книга четете?
Точно в момента си представям Ясновидците, точно я започнах, я вече усещам онова странно напрежение. Дори не знам какво точно става, а 70 страници ми бяха повече от достатъчни, че да се пренеса в Ню Йорк по времето на сухият режим.
4. Започнало е да вали сняг и сте решили да се биете със снежни топки! Кой литературен герой бихте искали да се включи в снежната битка с вас?
Ами… добре де, признавам си Джейми е отговорът ми на всички такива въпроси, какво да кажа, виновна.
5. За жалост, огънят в камината започва да угасва. Последните глави от коя книга бихте използвали, за да разпалите огъня?
Предупреждавам за възможен спойлер…няма как да не кажа последната книга от Дивергенти, за мен лично не беше това начинът да завърши историята, вярно е че харесах главно първата книга, но просто това не е моят край, не го искам.
6. Коя книга е толкова близко до сърцето ви, че бихте я подарили на всички, които искате да запалите по четенето?

Определено Хари Потър, казвала съм го милиони пъти, но въпреки че не израснах с тази книга, винаги ще остане част от мен.