16 юли 2017 г.

My 2017 mini Wrap up

My 2017 mini Wrap up


Аз съм от хората, които ако не напишат едно ревю непосредствено след прочитането на една книга изобщо няма да го направят…Просто имам чувството, че пиша най-добре, когато съм все още съм напълно погълната от историята, не че след време все още не ми е в главата, ако ми е харесала, но онова, което мога да кажа веднага след като я завърша винаги ми се е струвало една идея по-пълно. Да, може да звучи малко странно, но именно затова днес реших да не се опитвам да пиша цялостно ревю на някои, от не особено многото ми прочетени книги за тази година, но въпреки това да споделя основните ми впечатления за прочетеното от мен през тази година.


Ще започна с една книга, която просто завърших най-скоро(тоест вчера посред нощ ) и все още ми е в главата, най-вероятно ще остане там доста дълго. По препоръка на някой от вас, най-после започнах илумине и единственото, което мога да кажа е, че това е една от най-оригиналните книги, които съм виждала. Не само заради оформлението, за което според мен се изисква доста смелост, за да разчупиш стереотипа, но и заради идеята, която е меко казано едно огромна смесица от конспирация и главоблъсканица. Но според мен, ако сте решили да прочетете книгата, направете го без да знаете нищо за нея, без да разглеждате всичко (знам, че това звучи трудно, та тя е прекрасна), а просто се потопете в нея с чисто съзнание така най-добре ще и се насладите Определено давам на книгата 5 от 5 звезди.

Следващата книга, за която ще пиша, на която може би малко ме е яд че не написах ревю е Вестители. Тази година определено съм отворена за нови неща и едно от тях е да чета български автори, особено след всички суперлативи, които чух за нея. Тук директно смятам да премина към нещата, които харесах в книгата. На първо място стилът на авторката, определено съм доста приятно изненадана, както съм казвала и в мен го има онова леко чувство на предубеденост, когато става дума за български автор, но Цвети не само, че е успяла да изгради един свят, в които не всичко е като типичен тийн роман, но и е успяла да опише всичко до такива дребни детайли, че да успее да те разведе с героите си. Харесва ми, че е вкарала и българска нотка, мислех, че ще ми е странно, но всъщност много ми хареса да чета, за места на които съм била. Това, което не ми хареса или по-скоро чакам да видя как ще бъде разгърнато е леката допирна точка, която усещах с Академия за вампири, не знам дали това се появи само при мен, но просто намирах някой общи черти и въпреки че много харесвам академията искам да видя как те са развити в надявам се нещо различно във втората част на книгата.

Няма как да не включа и "В капана на времето", просто си имам някаква връзка с тази поредица и може би точно затова като я взех на зимния панаир на книгата бях в някаква пълна еуфория, дори не мога да опиша колко и се зарадвах, само хората, които бяха с мен тогава мога да го потвърдят, но да много си я обичам и ако скоро не кажат нещо за продължение ще трябва да вземам английската, а и сериала наближава скоро и абе разбрахте ме. Това е една от двете най-важни за мен книги и за втори път стигнах до този извод. В капана на времето ни пренася в една доста по различна атмосфера, тук идеята е друга, а аз още след първите страници седях и тихо се взирах в точка. Обичам това, че книгата е смесица както от моменти на радост така и страх и отчаяние, прави я толкова реална, въпреки че ни връща толкова назад във времето. Това е една от книгите, за които бих говорила с часове, а не мисля, че на вас ви се чете толкова, но ако някой иска мнение винаги може да ми пише с радост ще му разкажа как аз се влюбих в планините на Шотландия.

И не на последно място наистина на кратко ще ви кажа какво ми хареса в Никога достатъчни на Симона Стоева, с която може да прочетете първият ми опит за интервю в блога. Книгата и е още една крачка за мен да прескоча стереотипа в главата ми за българските автори и смело мога да кажа, че май вече успях. Историята не е нещо сложно, заплетено или прекалено пресилено. За мен това беше една книга до такава степен истинска, че да ме накара в 3 през нощта преди изпит след има няма 6 часа да седя и да разлиствам страница след страница. Поне за мен тази книга имаше едно много простичко, но важно послание, любовта няма срок на годност, тя не винаги се появява, когато я очакваш и още по-малко не се развива както е в главата ти. Понякога отнема време за да си дойде всичко на място, но може би просто това не е бил нейният момент, но това не я прави по-малко значима. За всичко си има време и място, дори за любовта.


Тази година доста често започвах книги в неподходящият момент, които в момента ми се иска просто да започна на нова прочетох и други ката третата част на светът, такъв какъвто го познавахме, вендета, без милост, кървава целувка, парцалена принцеса и мисля, че още една две, но лично аз съм доволна и съм сигурна, че още добри книги ме чакат до края на годината. Кой са вашите фаворити досега?