19 март 2017 г.

За непланираните решения и филмовите маратони

За непланираните решения 
и филмовите маратони


Тази година достигнах до извода, че най-добрите планове са неплапланираните. Когато не знаеш къде отиваш, защото не е важна дестинацията, а самото приключение било то и на няколко километра. Изминалата седмица беше точно от този тип и затова реших, да ви споделя няколко снимки. След това ще премина и към едно кратко филмово ревю на паднали ангели, просто нямаше как да не го направя, знаете какъв проблем имам с книгата.


Понеделник беше един ужасно дъждовен ден, но какво ни пречи да обикаляме София през него. Да влезем в министерство и да се загубим на Лъвов мост. А за финал и стрелба с лък. Просто така и не снимах повече затова и не ви разказвам подробно за този ден, но беше изпълнен все с нови за мен преживявания.


Вторникът обаче определено беше ден за снимки. С Павлина просто решихме, че имаме нужда да се разсеем и просто тръгнахме към историческият музей. Но първо трябваше да направим кратка спирка за обяд. Кой да знае, че около Су няма дюнери и че ще трябва отново да се върнем до нашият факултет, защото много държахме на тях. По пътят за музея установих, че едната причина да харесам София е Витоша, гледката която се разкриваше определено ме накара да искам да се кача някой път. Въпреки че аз вече бях посещавала музея, мога спокойно да кажа, че не ми беше по-малко интересен. Някак си успява да те върне назад във времето и да те откъсне от реалността, препоръчвам го на всеки дошъл до тук.







Излязохме от музея с идеята, че се прибираме, но когато стигнахме на спирката и случайно видяхме, че има такава наречена Камбаните(за които точно и бях говорила, че са наблизо и съм ходила), си казахме защо не тъкмо ще походим малко. 


Без абсолютна никаква идея как точно да стигнем до там много уверено се качихме на автобуса (плюса на картата за градски траспорт), спряхме в мола за да си вземем нещо за яде и отново тръгнахме. Оказа се около 2 километра, но си струваше разходката. Ако имахме време сигурно и още някъде щяхме да идем. Но да, точно тези планове, който се случват на момента, в повечето случай са най-добрите.



И не на последно място идва ред на Паднали ангели. Както съм казвала имам ужасен проблем с стила на авторката, но най-вече с това, че ужасно много харесах замисъла на книгата, но не и начина, по който е развита и написана, но въпреки това исках да видя как точно се е получил филма. Честно казано ми хареса повече от книгата, но това го очаквах.


 На моменти имах чувството, че гледам Бела и Едуард, но ще си затворя очите за това. Самата гимназия, където се развива всичко е наистина добре изградена, но не ми хареса, че всичко се случва само там и единствените моменти извън нея бяха изключително набързо направени. Мисля, че целият филм ми се стори малко сякаш направен набързо, но ще излъжа, ако кажа, че двамата главни не ми бяха ужасно сладки. Независимо дали си чел книгата или не може да схванеш идеята, честно казано въпреки че края на филма отново ми беше прекалено нахвърлян, бих казала, че беше по-добре обяснен от колкото в книгата. Дори след филма все още съм на мнение, че Лорън Кейт е съсипала хубавата идея на книгата, но това си е мое мнение.


Говорейки за филми, трябва да спомена набързо, че най-после наваксах с Древните, започнах анатомията на Грей(и вече я обожавам) и изгледах последният епизод на дневниците на вампира. Много от вас вече споделиха мнение, та ето го и моето. Последният сезон дори не го бях гледала, но имах нужда да видя последният епизод, защото когато се върна назад и се сетя, че бях на около 14, когато го започнах ми стана някак носталгично. Този сериал е бил с мен през ужасно много неща и исках да знам, че официално съм му казала и моето довиждане. За да избегна спойлери все пак няма да се задълбочавам, имаше моменти в който се усмихвах през сълзи, а в други си казвах е това наистина беше безсмислено. Не бих казала, че очаквах краят да е толкова набързо направен, но като цяло и последните два сезона ми бяха излишни, но още едно но, винаги ще помня този сериал като първият дал началото на манията ми по сериалите.
С това ще привършвам за днес, за да се върна към другите задачки, пожелавам ви приятно прекарване на остатъка от уикенда и една слънчева нова седмица.


Няма коментари:

Публикуване на коментар