25 октомври 2016 г.

Какво не харесвам като читател


Какво не харесвам като читател


Нормалните хора в 2 вечерта спят, но не аз. Точно в онзи вълшебен моменти преди да затворя очи се сещам, това звучи като добра идея за пост, погледни го така Пам, не ти се спи, не изобщо не ти се спи. Добре де, спеше ми се, но въпреки това музата ме обзе и се замислих какво не харесвам като читател. Не говоря само за слабите герой, или блудкавите истории, а по-скоро за нещата, който аз лично не обичам да правя.  

Спойлерите
Това оглавява всичките ми класации, въпреки че доста често ми се случва по един или друг начин да разбера нещо за сюжета. Някой дори отказват да довършат книгата след това, но лично аз ставам още по-любопитна защо даденото нещо се е случило, не съм доволна, че знам какво ще стане, но го има онзи момент, в който през страница се чудя, добре де той нямаше ли да умре. Спойлерите са враг номер едно на читателя, трябва да се забранят със закон.


Да чета книгите от поредицата една след друга
Вече навлизаме в страните ми читателски навици. Много рядко ми се случва като хвана една поредица с повече от 3,4 книги, да седна да ги чета една след друга. Дори да ми се иска, просто не го правя. Ако много харесвам историята като забавя прочитането на книгата с една, две седмици, успявам отново да навляза в светът, без просто да чета механично.

Книги с различна големина
Знам, че не съм единствената, която просто иска всичките книги да имат определена големина. Добре, за твърди и меки корици няма проблем, но не може едната книга да е на половината на другата, как се очаква да ги наредя така че да изглежда добре. Това е едно от неща, който най-много ме затруднява, когато реша да си пренаредя книгите. В един идеален свят книгите щяха да са с еднаква големина и нямаше да ми отнема часове да се чудя как да ги подредя без да изглежда абсурдно.

Дългите глави
Просто не съм им фен, не че не чета такива, напротив, май повечето даже са все с дълги глави, но просто ми е по-лесно с къси. Ако се питате защо, ами просто не мога да седя в продължение на едни час и да не мърдам, просто трябва да стана за малко, било то за вода или друго, но не го правя докато съм по средата на действието. Виж, ако главата е свършила просто мога да спра за една минута и после пак да почна.

Подгънати/Намачкани страници
Знам, че някой дори така си отбелязват до къде са, но аз просто не мога. Лепя си листчета за цитати и други, но да си намачкам книгата, никога. Обичам да изглеждат като нови, затова и се дразня, когато съм поръчала книгата и видя, че има някакъв малък дефект.

Надраскани страници
Така или иначе съм започнала да говоря за това, ами да не обичам да драскам по книгите, отново трябва да изглеждат като нови. Въпреки че нямам нищо против, когато книгата е подарък и са ми я надписали, това вече е нещо друго.


Е, това са част от нещата, който аз не харесвам като читател. Сигурна съм, че има и още, но моята заспиваща половина отказа да се сети за друго. 

18 октомври 2016 г.

Защо харесах Хари Потър и прокълнатото дете

Защо харесах Хари Потър и прокълнатото дете


Здравейте, Хари Потър фенове и всички останали мъгали, сигурно не остана някой, който да не е разбрал, че това определено е годината, в която да си фен на най-известният магьосник. Но днес няма да говоря за предстоящата адаптация, за която вече нямам търпение, или пък новите допълнителни книги или...добре де, схванахте идеята. Предполагам вече всички знаете, че и на български може да се прочете Хари Потър и прокълнатото дете, въпреки че аз бях от най-нетърпеливите, който прочетоха книгата още при официалното излизане на 31 юли, когато аз умишлено не написах ревюто. Ако се питате защо, ами просто знаех колко много от вас ще изчакат книгата да бъде преведена и не исках да ви разваля удоволствието по някакъв начин. По същата причина и сега няма да пиша ревю, но ще ви кажа защо, аз за осми път се влюбих в поредицата.


“Harry, there is never a perfect answer in this messy, emotional world. Perfection is beyond the reach of humankind, beyond the reach of magic. In every shining moment of happiness is that drop of poison: the knowledge that pain will come again. Be honest to those you love, show your pain. To suffer is as human as to breathe.”

Още, когато научих, че ще бъде написана книга, за най-малкият син на Хари, бях готова да изпадна в еуфория. Въпреки че не очаквах книгата да бъде сценарии, останах много приятно изненадана как за едно сядане, няколко реплики и множество усмивки през сълзи, успях да се пренеса при останалите зрители, които са видели пиесата на живо.  
За мен това да видя какво се случва с любите ми герой, 19 години по-късно, беше едно невероятно изживяване. Водовъртеж от емоции, всичко онова, което си преживял заедно с тези 7 книги изведнъж се връща, но на куп. Още в самото начало, докато четях знаех, че ще ми хареса, въпреки множеството мнения, който бях чула. Харесах книгата, просто защото за мен това не беше 8та част от поредицата, а нещо напълно ново и различно, но въпреки това включваше всичко онези малки неща, който всеки Хари Потър фен познава. Говорим за едно малко момче, което се опитва да не живее в сянката на известният си баща, дете, което не знае къде му е място. Първата страница ме върна точно в края на историята, момента в който Албус се страхуваше да не попадне в Слидерин, кой да предположи, че нещо такова може да се случи.

“Those we love never truly leave us, Harry. There are things that death cannot touch.”

Харесах книгата, защото ме накара да си задам въпросът, ами ако. За тези 7 книги, доста неща можеха да се случат по различен начин, представете си Волдемор да беше жив, или Рон и Хърмаяни да не бяха заедно, или още по- страшно...завръщането на Ъмбридж. Сега си представете да проследите всички тези моменти, заедно с Албус и синът на Драко Малфой, още една комбинация, която никой не би предположил.
Но най-вече харесах тази книга, защото ме накара да си спомня. Спомних си защо обичам историята и ми даде възможност отново да видя герои, с които не успях да се сбогувам. 

Това може да не е романа, който много от вас очакваха,  но е нещо повече, поне за мен. Бих препоръчала на всеки, който все още не е прочел поредицата да го направи, а на тези, който им предстой да се запознаят с Албус и компания, мога да кажа, започнете тази книга с чисто съзнание, без определени очаквания. Оставете магията да ви заплени.

“In every shining moment of happiness is that drop of poison: the knowledge that pain will come again. Be honest to those you love, show your pain. To suffer is as human as to breathe.”


Хари Потър беше поредицата, която позволи на много от нас да се докоснат до магията, а прокълнатото дете беше книгата, която ни припомни защо се влюбихме във вълшебствата. Ако дори след 19 години ме попитат, дали  след всичкото това време още обичам поредицата, ще кажа Винаги. 

16 октомври 2016 г.

NY Times Book TAG


NY Times Book TAG


Благодаря на Мари за тага.

От своя страна тагвам : Dessie Ivanova , Вероника М. и Габи Николова

1. Коя книга е на нощното ти шкафче?
Цели 3 са - Хари Потър и стаята на тайните, Ангелско нашествие и Poison study.

2. Коя беше последната наистина добра книга, която прочете?
Последно завърших Ледено ухапване, втората книга от поредицата, Академия за вампири. Обожавам първата книга, но тази я надмина в пъти.

3. Ако можеше да се срещнеш с един автор – мъртъв или жив, кой би бил той? Какво би искал да знаеш?
На този въпрос имам два възможни отговоря и се чудя с кой да отговоря. От една страна бих се срещнала с една авторка, който определено е писала по начин, който изпреварва времето й, говоря за Джейн Остин. Но няма как и да не искам да видя Дж.К. Роулинг, повечето от нас знаят как е написана историята, но ми е интересно как наистина е успала да се справи, когато всичко е вървяло срещу нея.

4. Кои книги на рафта ти може да ни изненадат?
Не мисля, че се сещам за конкретно заглавие, но може би Сиси. За тези, който не знаят обичам историята, а тази на Сиси е определено е доста интересна.

5. Как организираш своята библиотека?
В момента е подредена по цветове, колкото е възможно де, нямам кой знае колко книги. Преди бяха подредени по жанр, преди това май и по автор пробвах...

6. Коя е книгата, която си имал намерение да прочетеш, но още не си? Чувстваш ли се неудобно, че все още не си прочел някоя книга?
Ако трябваше да ми е неудобно за всяка една книга, която искам да прочета не знам до къде щях да стигна. Списъкът ми расте всеки ден, просто не мога да се спра на една.

7. Разочарование, надценена или просто лоша: Коя е книгата, която си мислил, че ще харесаш, но не си? Коя е последната книга, която не си довършил?
Първата книга, за която се сещам е Тъмна дарба, въпреки че имам малко странни отношения с нея. Много ми хареса как започна, историята героите, като цяло всичко, но започнах да я чета в доста неподходящ момент, затова и просто не я завърших. Планирам скоро да го направя и наистина се надявам да ми хареса.

8. Какъв тип истории те влекат? Какви истории избягваш?
Мисля, че аз от типът, който е готов на експерименти. Много често съм си казвала, този жанр или тази история не са за мен, но често оставам изненадана, че не всичко е такова каквото си го представям.

9. Ако можеше да задължиш президента да прочете една книга, коя би била тя?
Независимо дали говорим за президента, или който и да е било друг човек, не бих задължила никой да прочете някой определена книга. Още в училище научих, че когато насила накараш някой да прочете нещо, той няма да ме си наслади по същият начин.


10. Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?

Като за начало, няма да е зле да завърша суматите книги, които започнах. А след това, ами не съм сигурна, но Хари определено е в списъкът ми.

12 октомври 2016 г.

Top 7 Wednesday: Books with maps


Top 7 Wednesday:
Books with maps



Днешната тема за постът топ 7 е много проста, но все пак реших, че ще е забавно да я напиша. Не знам колко от вас харесват книги, в които има карта, но за мен самата идея е не само оригинална, но и дава на читателя един интересен начин да визуализира картината в главата си. Сигурно пропускам много книги с интересни карти, но това бяха тези, за които ми дойде първо на ум.

Кралицата на Тиърлинг
Доста рядко говоря за тази книга, но не защото не е добра, въпреки че на мен ми липсваше любовният елемент, самата история е много добре изградена, а светът определено заслужава една добра карта. Това беше първата книгата с карта, която си взех, затова нямаше как да не я включа в списъкът си.

The winner's curse
Предполагам повечето от вас не са чували за книгата, или поне не са я чели. Затова няма да се впускам в подробности относно самата история, мога само да кажа, че картата е един много малък детайл, който предава характер на самото действие, а поне за мен именно в това се крие идеята им.

Синът на Посейдон
Може и да греша, но това май беше първата книга от поредицата за Пърси, в която се появи карта, но дори да не е, именно нея ще запомня. За да не издавам много от сюжета, ще кажа само, че след като 6 книги опознавах гръцкият лагер на нечистокръвните, да прочета тази книга, която напълно преобърна всичко, беше повече от приятно.

 The kiss of deception
Споменавала съм колко много харесвам тази книга, най-вече защото спада към онези истории, които просто няма как да не запомниш.  За първи път ми се случи да седя и да препрочитам едно нещо няколко пъти, за да се уверя, че съм разбрала добре. Но да не говоря само за това, а за супер сладката карта в началото, поне на мен ужасно много ми напомня на онези стари документи, който виждаме по филмите.

Двор от рози и бодли
Една книга, която много нашумя в последно време, особено след излизането на втората част. Да още не съм я чела, да знам, че трябва да го направя, не ме гледайте осъдително и не си мислете да ме ударите с книгата, обещавам ще я прочета.  Преди да съм пострадала да се върнем на карата, самата идея за разделението на дворовете според  сезона и куп други неща, просто няма как да не те накара да си вземеш книгата само като отвориш на първата страница.

Сянка и кост
Когато става дума за книгата с карта, първата ми асоциация е Сянка и кост, не ме питайте защо, нямам никаква представа.  От една страна има нещо зловещо в нея, но как да го кажа, харесва ми. Равка определено е от онези светове, в който ако се потопиш от самото начала, няма как да не ти стане любим.

Стъкленият трон
И не на последно място една много любима книга на всички ни, като се има на предвид колко бързо нараства броя на книгите, да не говорим за промяната в световете и още хиляди фактори,  това е от онези книги, които имат нужда от карта. Е няма да откажа и героите, но ... опа, увлякох се, спирам.

Знам, че поста е топ 7, но едно мъничко допълнение. Една карта, която всички познаваме, такава , която реално не е илюстрована в книгата, но въпреки това знаем. Сетихте ли се за какво говоря... Всички, които се сетихте за хитроумната карта, ами да прави сте .


Е това беше от мен, вие имате ли си любима карта? 

7 октомври 2016 г.

Книжни предразсъдъци


Книжни предразсъдъци



От доста време исках да поговоря именно за това, защото книжните предразсъдъци са нещо, с което един читател се сблъсква всеки ден. Понякога дори не осъзнавам как отхвърлям дадена книга, просто защото не съм харесала корицата или съм попаднала на идея, като тази за вампирите, която просто ми е дошла в повече. Проблема е в това, че точно заради това има голяма вероятност да не прочета нещо, което няма как да не ми хареса. Но не, аз имам нещо на ум и щом съм казала, няма да ми хареса, иди ме разубеждавай. Има едни моменти, в които просто на пук на себе си започвам дадена книга и познайте, оказва се че много ми харесва.

 Да съдиш книгата според корицата
Това определено е най-често срещаното явление. Ако някой ми каже, че никога досега не му се е случвало да отхвърли книгата само заради корицата,  нека издаде тайната си. Най-добрият пример, който мога да дам е Въглен в пепелта, много я мразя тази корица, защо просто не оставиха оригиналната... В този случай резюмето изигра своята роля и си затворих очите за корицата, добре че го направих, защото сега спокойно мога да препоръчвам книгата с израза, просто не обръщай внимание на корицата.

Да съдиш книгата според филма
Може би това не е толкова често срещана при тези, който обичат да четат. Просто знаем, че филма много рядко е по-добър, но много други хора си вадят изводи за дадена книга само според това дали са харесали адаптацията. Веднага се сещам за Пърси, първо гледах филма, реално ми хареса, но не достатъчно, за да прочета книгата. След около година отново гледах филма, но този път вече бях чела книга. Сигурно 20 минути седях и си повтарях, не, не и не. Това не може да е така, схванахте какво имам на предвид.

Да съдиш книгата според мнението на другите
Много често се допитвам да приятели дали да прочета дадена книга, защото знам, че ме познават и знаят какво харесвам. Но все пак всички сме различни, няма как всички да харесваме едно и също, ако искам да прочета нещо, дори да ми кажат, че е ужасно ще му дам шанс, може да се откажа на първите 30 страници, но поне ще знам, че съм опитала. Но понякога го имам и обратният момент, именно заради някой прочитам книга, която в последствие се влюбвам.


Да съдиш книгата според резюмето
Това също ми се случва доста често. Не знам защо, но от някой резюмета, ама абсолютно нищо не се разбира. Не че казвам да ми издадат сюжета, но поне да знам за какво се говори. Това е почти като с кориците, може да е много объркващо.

Да съдиш книгата според големината
Тук ще съм кратичка, дългите книги не са за всеки. Но някой автоматично си казват, това е над 600 страници няма да го чета. Не, не правете така, дори нещо да ви се струва дълго, ако ви харесва трябва да му дадете шанс.

Да съдиш книгата според жанра
Ако получавах монета, когато кажа, аз не чета такива книги, щях да съм доста богата. Наистина има жанрове, които знам, че няма да ми харесат, но има и такива, на който просто не съм искала да дам шанс или просто не съм попаднала на правилната книга.

Да съдиш книгата според идеята
Както споменах и в началото има едни определени идеи, като тези за вампири или за паднали ангели, на които просто не попаднах на правилните книги и доста дълго след това отказвах да прочета подобни. С времето успях и открих, че не всички книги с една идея имат нещо общо, но ми отне време.


Това са една малка част от предразсъдъците, с които се сблъскваме всеки ден. На вас случвала ли ви се е? 

5 октомври 2016 г.

Сирената - Кийра Кас

Сирената

Кийра Кас


През вековете човечеството е преминало през безброй промени, но така и не си е отговорило на един много прост въпрос - какво си готов да пожертваш в името на любовта.
Кален е едно напълно обикновено момиче, което води един нормален живот, преди всичко, което някога е имала не се озовава на дъното на Океана. Но тя има право на избор, дали да потъне заедно с целият си живот или да стане Сирена, да служи 100 години на Океана и да превърне гласът си в смъртоносно оръжие. Само една единствена дума е достатъчна да убие всеки, затова просто е по-лесно да седиш далеч от всички.
Кален знае какви са правилата на Сирените, може да не понася това, което причинява на хората, но обича Океана и никога не би и се противопоставила. Докато един ден не се появява Акинли, момчето заради, което би дала всичко, да може да изрече дори само още една дума.

***

Винаги съм обичала Океана, просто е трудно да го погледнеш без да се замислиш колко много истории е погълнал. Но нещо в самата идея за русалките, сирените, винаги много ми напомня на Ариел и през цялата книгата имах онова усещане, че всичко се развива като филм на Дисни. Бях чула много и все различни мнение за книгата. Затова започнах без каквито и да е било очаквания, може би именно за това, книгата успя да ме изненада толкова приятно. Може би една малка част от мен очакваше, да не ми хареса, но историята е написана по един много достъпен и чаровен начин. Тук не става дума за някоя ужасно заплетена и сложна история, а за нещо много по-просто, което трябва да почувстваш, за да навлезеш наистина в същината на историята. Обожавам стилът на Кийра Кас, знаех че това е първата й книга, но въпреки това, точно онази искра, лекият и увлекателен стил на писане, заради който се влюбих в Изборът, присъстваше и тук.


"С тези истории живеехме всеки ден, помагаха ни да не се отклоняваме. Учеха ни, че не играеш ли по правилата, умираш."

За мен Кален беше един изключително интересен персонаж, от една страна е живяла толкова дълго и е преживяла толкова много, че очакваш да знае как да се нагоди към промените. Очакваш вече да не й тежи толкова това, че е Сирена, но дори след всичките тези години, тя продължава да се измъчва от това, което причинява с гласът си. И въпреки че тя не е от онези силни женски персонажи, определено не мога да я нарека слаба.
Колкото до Акинли, той е точно от онзи тип момчета, които аз бих описала като сладки. Мил, грижовен и не знам как, но винаги успяваше да приеме всичко, без да навлиза навътре, без да иска да създаде конфликт. Той намери начин да опознае Кален без дори да е чувал гласът й. Всеки един момент, в който си мислиш, че би трябвало да настъпи неловко мълчание между тях, той намираше начин как да разведри ситуацията.

"Радвах се, че не знае колко неща колко неща бях разрушила в живота си - кораби за милиони долари, животи , чиято цена никой не можеше да определи, - но ми харесваше мисълта, че може би някъде дълбоко в себе си имам способността и да поправям нещата."

Друг много важен елемент беше връзката между сирените, всяка една от тях, Елизабет, Падма и Миака, дори и всичките, който са били преди тях, имат своята история, своите проблеми и мечти. Всичко е толкова просто за тях, няма значение какво си направил, щом си част от семейството, те биха направили всичко за теб.

"Книгите бяха моето убежище, свят, различен от реалността. Каквото и да се беше случило през деня, годината, можех да прочета история, в която някой преодоляваше най-мрачният момент в живота си. Не бях единствена. "

Това не е една невероятно сложно изградена история, с хиляди поврати и моменти, в който се чудиш какво чувстват героите. Всичко е ясно от самото начало, но точно това ми хареса. Почти всяка книга, която чета има герои, които се изграждат с всяка една страница, сюжета може да претърпи огромни преврати във всеки един момент, затова да прочета Сирената се оказа гладка свеж въздух. Защото накрая няма значение какво се е случило и как, единственото важно е, че тя е Кален, а той Акинли и всичко друго просото ти се струва маловажно. 



Благодаря на издателства ЕГМОНТ за предоставената възможност.

4 октомври 2016 г.

Всичко, всичко - Никола Юн

Всичко, всичко

Никола Юн

Приели сме за даденост всичко около нас, въздухът, природата, всички онези малки неща, който по един или друг начин ни правят щастливи. Представете си никога да не сте виждали извън прозорците на малката ви стая, представете си да виждате само двама души. Един свят, в който осемнайсет годишната Мадалин живее в едни сапунен балон, далеч от целият свят. ТКИД е рядко заболяване, което те държи далеч от животът, от всички онези моменти, които всеки човек трябва да преживее. Преди да види него.
Оли, момчето облечено в черно, новото съседско дете. Момчето, което се катери по покрива, винаги се усмихва и има невероятни сини очи, такива в който Мади се губи още от първият момент. И просто така всичко, което досега и е стигало, вече не е достатъчно.
Животът е низ от моменти, които всеки трябва да изживее, а обречената любов е част от това. А Мади от самото начало знае, че Оли ще промени всичко, дори това да значи, да излезе от своята защитена зона.

***

Започнах тази история с онази нотка на предубеденост, всеки път, когато прочета, че става дума за някое заболяване или нещо подобно, си имам едно на ум. А сега, когато затварям последната страница, единствената дума, с която мога да опиша тази книга, е необикновена. От оформлението до финалът, който признавам си, напълно успя да ме накара да забравя за всичко. Историята може да не е нещо, което да те привлече или да си кажеш, това определено е нещо различно, но е написана, така че да те докосне, да те накара да се замислиш. Никога досега не бях чела книга, която да изглежда по този начин. Поне аз, преди да я отворя, дори не знаех какво се крие в нея. Всяка една картинка крие в себе си всичките онези думи, който понякога не може да изречем.

"Понякога правим нещо поради правилната причина, друг път - поради грешната, а понякога е невъзможна да направим разлика между двете."

От самото начало Мади ме накара да я виждам като герой, който просто има нужда да види светът, да почувства всичко. Независимо от това, че тя не знае какво се крие зад вратата, не беше някой ще седне да се оплаква от животът, да се пита защо именно тя. Обича книгите, обича да говори за тях, тя е архитект, тя е мечтател.

Оли е от героите, които не може да опознаеш до край. От онези, който носят в себе си онази нотка на загадъчност, но знаеш че винаги може да разчиташ на тях. Дали тоя е от лошите момчета...ами мисля, че е по-добре сами да решите.



"Ако животът ми беше книга и можеше да бъде прочетена отзад напред, нищо не би се променило. Днес е досущ като вчера. Утре ще бъде като днес. В  "Книгата на Мади" всички глави са еднакви.
Докато не се появи Оли."

Повечето пъти, когато чета някоя книга, още дори преди да я започна, имам поне малка идея какво може да очаквам от развитието на историята. Може би това беше една от първите книги, които започнах без никаква представа как би могла да се развие. 

Въпреки че на моменти мисълта ми се струваше малко накъсани, може би именно в това е чарът на историята. Тази книга ме накара да се замисля, рядко говоря за това какво мисля за решенията на героите, но този път смятам все пак да кажа нещо. За мен самата история се базираше на това, че животът е риск, а за да загубиш поне трябва да си опитал. Опитах се да се поставя на мястото на Мади и бих направила всичко, което направи и тя, защото животът нямаше да притежава всички онези нюанси, ако никога не поемахме рисково. Няма да задълбавам, но за да разберете какво точна имам предвид, трябва да започнете тази книга със съзнанието, че понякога нито бъдещето, нито миналото, имат значение, понякога единственото, което има значение е тук и сега.

- Любовта не може да ме убие - повтарям аз думите на Карла.
- Това не е вярно - отвръща тя. - Кой ти го каза?


Това е една книга, която може да ти покаже всички аспекти на живота, защото всичко около нас не спира да се променя, всичко е един риск. Всичко всичко е история за любовта, която се появява, когато най-малко очакваш, но точно, когато имаш най-голяма нужда от нея.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

1 октомври 2016 г.

September Wrap up & October TBR


September Wrap up
& October TBR

Това беше последният месец от ваканцията, постарах се да го оползотворя пълноценно. Просто като се сетя, че на 3 ти почвам, просто искам да си остана в леглото. Но като изключим всичко това, септември беше много силен книжен месец. Цели 12 книги, въпреки че една от поредиците не я броя много, но да преминавам към прочетеното за месец септември.

Мило палаво момче
Добавих книгата в последният момент, видях че я има и нямаше как да подмина Кристина Лорен. Обожавам книгите и, а и исках да си завърша поредицата. Въпреки че в сравнение с първите две книги, третата ми хареса една идея по-малко, все пак съм доволна от историята, защото определено не очаквах да ми хареса. Ревю на поредицата. Оценка 4,5/5

Сърца за разбиване
Честно казано започнах книгата с идеята, че няма да имам определени очаквания. И може би точно затова ми хареса, идеята определено е много оригинална, а стилът на писане на Али Новак, може да те грабне от самото начало. Ревю. Оценка 4,5/5

The Hotel (1-3)
Това е поредицата, за която казах, че много не я броя. Просто едната книгата е около 60 страници, така че дори общо трите се четат на едно сядане. Но една вечер нямаше какво друго да правя, затова седнах и прочетох книгите. Оказа се доста приятна история, особено за отбиване на номера. Оценка 4/5

Златният мост
Ще се повторя с ревюто си, но определено бях изненадана от книгата. След като първата не успя напълно да ме завладее, не очаквах и тази да го направих. Но останах много приятно изненадана, колко добре е написана историята. Ревю. Оценка 4,5/5

Синът на Нептун
Има ли нужда изобщо да казвам нещо...Пърси, чаках да се върне. Да се запозная с лагера на римляните се оказа не само ужасно интересно, но и много напрегнато. Мислех, че ще ми отнеме време да навляза в цялата смяна на божествата, но напротив, беше ми дори още по-интересно. Нямам търпение за следващата част. Оценка 5/5

Under the never sky
Преди да кажа какво мисля за книгата, една вметка. Малко ще отложим дискусията за този месец, но ще се постараем максимално. Колкото до книгата, останах много изненадана от светът, който е изграден. След като прочетеш n на броя книги от този жанр, определено не очаквах, че има какво да ме изненада. Въпреки че книгата не беше концентрирана изцяло върху действието, мисля че следваща ще го направи. Ревю. Оценка 4,5/5.

Autumn in London
 Това е втора книга от една романтична история, която отново се чете на едно сядане. Просто едни дъждовен ден я хванах и за няколко часа я завърших. Оценка 4/5.

Ш-ш-шт
Тук имам доста какво да кажа, дори не знам от къде да започна,затова ще запазя голяма част за дискусията. Ревю не мога да напиша, просто отношението ми към книгата е доста за воалирано. От една страна, това не е паднали ангели, знаех го, въпреки че трябваше често да си го повтарям, имаше моменти, в който не отлепях поглед и после просто авторката убие цялата тръпка. А и може би не успях много да разбера и почувствам героите. Оценка 3/5.

Хари Потър и Философският камък
Както и миналият месец казах, смятам да препрочета поредицата. Нещо дълбоко в мен ме ръчкаше, че е минала цяло година, ами ако не почиствам същото като първият път. Дори не знам защо си го мислех, още след първата страница си спомних защо това е любимата ми поредица... Трябва ли да казвам каква ми е оценката.

Всичко, всичко
Завърших месеца с тази толкова различна книга. Въпреки че очаквах малко да ми прилича на вината в нашите звезди, останах приятно изненадана колко необикновена е тази история.А да не говорим, че не очаквах подобен края. Ревю скоро. 4/5


October TBR


Този път стана излишно дълъг, а и не знам как ще протече този месец. Много се надявам да прочета всичките книги, които съм си набелязала, но малко ме съмнява. Но ето го моят прекалено оптимистичен списък.

Сирената
Знакът на Атина
Хари Потър и стаята на тайните
Ангелско нашествие
Ледено ухапване

Как мина септември за вас, планирате ли нещо за този?