31 юли 2016 г.

Легендата - Дискусия

Легендата - Дискусия



Това е първият ни пост дискусия за предизвикателството, което с Павлина отправихме и към вас в началото на месеца. Може да прочетете за какво става дума тук. Без да увъртам повече, преминавам към дискусията. Предупреждавам, че дискусията съдържа спойлери по сюжета.

П.П.: От много време бях планирала да прочета книгата, обожавам жанра, колкото и изтъркан да ми се струва на моменти. Честно казано, не знаех какво да очаквах – от една страна да е като всяка друга такава книга, а от друга просто исках да е нещо, което да ме грабне. Още с първите страници историята ме вкара в епицентъра на събитията, без увъртания и излишни драми, просто започваш от средата и това, че сам нагласяш парченцата, беше една от причините толкова да ми хареса.

П.Г.: Съгласна съм. Много често при този тип книги имаш ненужно обяснения на антиутопичния свят. Загубени четири страници с неща, които могат да се вмъкнах в страничка и половина и да ни представят всичко, което искаме и трябва да знаем, оставяйки ни само леко любопитни за неизказаното. Но не и в тази книга – при Мари Лу нямаше тази пренатовареност и излишни абзаци, които биха отегчили читателя и за това може би прочетох книгата на един дъх.

П.П.: Чела съм доста антиутопии и въпреки че през една голяма част от книгата знаех какво най-вероятно ще се случи, това не ми развали четенето, дори имаше моменти на изненада, а напоследък не всяка книга от този жанр може да ме изненада.  Просто обожавам идеята за това как единият е Феномен – богатото момиче, което всички очакват да е перфектно, и Легендата, момчето от улицата, което се опитва да се движи в светлината. Реално, наистина очаквах Джун да е леко разглезена, просто идеята, че не отстъпва по нищо на Дей ме караше да и симпатизирам.

П.Г.: Не мога да кажа, че харесах Джун от начало, но само защото виждахме едно наперено момиче, което е по-добро от всички. Докато не излезе на улицата и на показа какво може. Факта, че двамата идват от напълно противоположни светове, но откриват толкова сходни черти е невероятен, а искрите, които прехвърчаха между тях по време на цялата книга разтопиха сърцето ми.


П.П.: Някак ми беше неприятно начинът, по който Джун се впусна в цяла ситуация, аз също бих постъпила така, но да я гледаш как от една страна иска да предаде Дей, а от друга да го целуне си беше сърцераздирателно.  Много ми хареса идеята, че всичко е разделено на сектори, а това с вирусът, който пускат е направо гениално. Това беше една от най-интересните идеи в книгата, защо няма как да е антиутопия без малко конспирация и лъжи. Именно това, че цялата система е изградена на базата на нечии думи правеше самото разгадаване на истината малко по-драматично, особено когато идва от някой, който цял живот е вярвал в системата.

П.Г: Мисля, че ако бях на мястото на Джун в този момент щях да откача от цялата информация. Но това, което ме разтърси най-много беше, че брат ѝ бива убит от човек, който е познавала практически целия си живот и му е вярвала безрезервно. Томас успява да се превърне в пионка на републиката, без да задава въпроси, без да има собствено мнение, единствено да изпълнява заповеди. Изключително ми хареса как Джун от началото до края искаше да знае повече – дълбаеше за информация, опитваше се за разпитва повече, обмисляше всяко нещо рационално и, дори когато загубата на последния човек от семейството и я разгневява и озлобява, вярата ѝ в един уличен престъпник успява да я изкара от дупката, в която беше затънала и ѝ отваря очите.

П.П.: Да, точно, дори когато всичко ѝ се струваше сякаш се разпада, тя не спря да се опитва да разбере още и още. Цялата тази ситуация с умишленото заразяване на градовете имам чувството, че ще е просто като капка в морето спрямо това, което предстои. Цялата тази тайнственост, всичко, което става зад гърбовете им. И въпреки това, което Джун разбира и въпреки начина, по който постъпва с Дей, ми хареса, че намериха начин да загърбят всичко. Просто цялата идея на книгата се базира на лъжите на републиката, а сега дори не знам какво да очаквам от колониите. Предполагам умишлено е избягвано да ни се каже повече, но просто исках да разбера още и още, какво се крие и зад тях, защото просто няма начин на тях пък всичко да им е цветя и рози.

П.Г.: И аз се учудих защо не знаем нищо за тези колонии, но имам подозрения, че в следващите книги ще видим много повече от тях. Цялата работа около умишленото заразяване и номерираните тръби под къщите много ми намирисва (did you see what I did there ;D). Струва ми се прекалено манипулативно да си набелязват случайни семейства и да си играят с животите им, а още повече ме човърка какво се случва с Идън. Не беше казано много за него, нито за вируса, с който се бори, но нямам търпение да науча повече. В книгата виждаме прекалено много беди да застигат любимите ни герои и очевидно Мари Лу не си губи времето. Светът, който виждаме е един на бедност, корупция и лъжи. Джъмботроните изпълват ежедневието на хората с лъжи, принуждавайки ги да вярват в казаното от тях. Но тези две деца ще положат началото на една нова и дългоочаквана ера.

ПП: Определено ги очаква още много път, но дадоха началото на промяната. Това е една история, в която може да проследиш израстването на двама, на пръв поглед, напълно различни души, който по една или друга причина се борят срещу общ враг. Легендата е само началото на една доста обещаваща поредица, нямам търпение да видя какво ни чака.

         ПП: оценка 5*                                                           ПГ: оценка 5*


И на двете ни беше изключително приятно да коментираме. Надяваме се да ви е било интересно, другата дискусия върху Ангелска кръв, може да прочетете тук. А относно книгите за другият месец, няма да ви караме да чакате. От доста време планираме да ги прочетем, но най после им дойде времето. Говоря за Академия за вампири и Елинор и Парк. Чувала съм доста и за двете, а да не споменавам колко пъти ми карат да ги започна, е време е. Пожелавам ни успех, а да всички който пропуснаха този месец, никога не е късно да започнете.

Линк към Легендата
Линк към Ангелска кръв

29 юли 2016 г.

Ангелска кръв - Налини Синг

Ангелска кръв

Налини Синг



Границата между доброто и злото винаги е била тънка. От една страна са хората, обикновени човешки същества( е не винаги), а от друга вампирите. Но винаги трябва да има нещо по-средата, нещо което да запазва редът. Елена е част от Гилдията, организация създадена с цел да защитава хората и да залавя вампирите, който не се подчиняват на господарите си, Ангелите. Те са онази притегателна сила, който дърпа въжетата, но дори над ангелите има нещо по-силно, а именно Архангелите. Елена е най-добрата, но когато се изправя лице в лице с Архангела на Ню Йорк, Рафаел, разбира че този път се е забъркала в нещо, което или ще я промени или ще я убие. Рафаел е видял много, но сега има нужда от Гилдията, трябва му Елена, за да спре един от своите. Когато всеки може да се обърне срещу всеки, е само въпрос на време смъртта да се превърне в нещо нормално. Но дори, когато светът започва да се разпада, някой неща не могат да останат скрити.

***


Ако книгата не беше част от предизвикателството ни за месеца, най вероятно нямаше да я прочета. Не ме разбирайте погрешно, анотацията ми се стори интересна, но се пренаситих на истории за вампири. За моя голяма радост светът тук е устроен така, че аз да съм доволна. С две думи най сетне книга, където вампирите не са центъра на светът, още повече, че някой седи над тях. Буквално, седи, лети, кръжи, все нещо подобно. Идеята за ангелите, дааа....още нещо, с което имам проблем след като започнах паднали ангели, нещо там ме накара да бягам от книги с такава тематика. Но ето ме тук, прочетох книга, с двете същества, който избягвах, дори ми беше интересна. Самият сюжет не е нещо, за което да кажеш, еха, това не го очаквах. На моменти имах въпроси, на който така и не получих отговор. Самият свят поне за мен остана малко на заден план, не беше до толкова развит, точно затова си останах с въпроси. Стилът на писане е лек и не се усеща докато се чете, но просто на моменти има нужда да се задълбае в някой неща. Повечето пъти казвам, че описанията са в повече или се разпъват ненужни локуми, е тук може би щеше да се получи по-добре с малко излишни приказки. Но до тук с отрицателните мисли.

Елена е типичната bad ass, преследва вампири, знае какво иска, защото е преминала през много. Но въпреки че животът и не е бил лесен тя намира приятели, която са и като семейство и е готова на всичко за тях. Винаги е гледала към кулата на ангелите, но никога не е ходила, а да получиш покана от Архангел е нещо, на което не може да каже не  дори опасният ловец на вампири.
Рафаел от друга страна кри два образа. От една страна е злият ангел, от който всички се страхуват, а от друга достоен лидер. Да се изправи срещу един от братята си може да е трудно, но той е единственият, който е готов да поеме отговорността за това.

За да не се увличам само ще спомена, че Дмитрий, един от вампирите, който пазят Рафаел е образ, на който няма как да не обърнеш внимание. Знае, че изглежда добре, знае как да използва това, но въпреки че вече не е длъжен да седи до Рафаел той все още е там. Дори второстепенните герой са достатъчно интересни, за да се питаш какво още мога да видя от него.

Мисля, че вече съм малко по-отворена към такъв тип герой и най после съм готова да преживя здрач и паднали ангели. (странен факт е , че харесвам здрач, просто беше една от първите ми прочетени книги в жанра и да..., но все пак след като прочетох всичките книги ми дойде в повече, но вижте Паднали ангели ме отказа още в началото). Не мога да кажа, че ще запомня книгата, но я прочетох в много подходящ момент, може би точно затова все пак ми хареса. История, който избягва стереотипите и вкарва нови идея, който просто имат нужда от малко развитие.  

25 юли 2016 г.

Booktube-a-thon 2016 wrap up

Booktube-a-thon 2016
 wrap up


Първият ми booktube-a-thone завърши и официално съм много доволна от себе си. Прочетох 5/7 дори може би 5 и половина, но важното е, че ми беше много забавно и дори не усетих как се влюбих в някой от книгите. Беше една много напрегната седмица, но въпреки това обявявам опитът ми за успешен.

Реших да не пиша update на последните три дни, просто защото се оказах права и нямах никакво време, въпреки че в четвъртък вечерта по план си завърших две от книгите.

Книга с жълто на корицата
За тази категория прочетох Прикачен. И в предишният пост се опитах да обясня колко странно се чувствам към книгата, но все пак я обичам. Дали опитах да напиша ревю, ами, добре де не съм, но ще опитам.

Книга четена само след залез
Сладко палаво момче е точно от типът романтични книги, който обичам да чета от време на време(доста често). А и нямаше кака да не прочета още една книгата на Кристина Лорен.

Книга, за която научих от booktube
Определено най-голямата изненада за мен. Домът на мис Перигрин ми влезе под кожата. Очаквах да е леко крийпи особено с тези картинки, а още в самото начала осъзнах, че се спирам на всяка с любопитство. Историята е много различна, а героите още повече и въпреки че дългите глави ми взеха здравето се радвам, че най после се реших да я прочета.

Книга от любим автор
Няма да се впускам отново в обяснения за фантастичните животни и къде да ги намерим, но видяхте ли новият трейлър към филма, само аз ли вече нямам търпение да излезе.


Прочети и изгледай книгата и адаптацията
Тук се появява моята половинка, видях че няма да мога да прочета град от кости, поне не сега, все още имам желанието, хванах Тетрадката, какво си мислех, за първи път филм ми харесва повече от книга. Просто стилът не ме грабва и дори да звучи странно всичко ми беше грешно, защото първо съм гледала филма, но пък във влака отново гледах Властелинът на пръстените <3 .

Книга по-стара от мен
451 градуса по Фаренхайт е книга, която сякаш е надникнала в бъдещето. Доста различна от типичните книги в този жанр сега, но показва един различен ъгъл.

Прочети седем книги
До тук така и не стигнах, но ако имах време планирах да прочета последната книгата за Пърси.


И това е, 7 дни общо 1395 страници(без една част от Тетрадката, но просто не възнамерявам да я завърша).  Как мина маратона при вас, доволни ли сте от прочетените книги? 

Линк към day 1-3
Линк към TBR

24 юли 2016 г.

Легендата - Мари Лу

Легендата
Мари Лу


Дей е най-издирваният престъпник в Америка. Никой не знае кое, никой не знае как изглежда.Най-обикновено момче от един от бедните сектори републиката. Отритнато от държавата си, той се превръща в сянка. Но във свят, където алчността и борбата за власт са нещо нормално, бедните и онеправданите винаги имат нужда от герой, някой който да се бори за тях. Те превръщат Дей е легенда.

Всяко дете навършило 10 трябва да премине през редица изпитания, който да определят бъдещето им, същото това изпитание превърнало Дей в беглец. Същото това изпитание, което превърнало Джун във феномен. Първият човек достигнал максимален резултат. На пръв поглед двете пълни противоположности.  Той е момчето, което върви в светлината, а тя е момичето, което следва правилата. Докато съдбата не ги събира заедно. Докато смъртта на капитан Метиъс не събира легендата и феноменът. Въпросът е докъде републиката е готова да стигне, за да победи колониите. Една постапокалиптична Америка, която няма от къде да знае какво ще стане,  когато събере двамата си най-опасни граждани.


***

След толкова много прочетени антиутопии си мислех, че вече няма какво повече да прочета. Добре де, признавам че голяма част от историята я очаквах, но просто е невъзможно да не стане така. Това, което ме изненада не беше, че историята е нещо невиждано, а това че е изградена така, че да те кара да забравиш за всичко останало. Самата история още от самото начало те хвърля в действие, нямаш време дори да асимилираш какво точно, а още по-малко защо, се случва. Светът се разкрива малко по-малко, до самият края все още има парченца, който липсват. Сам започваш да нагласяш всичко, просто така по навик, а после разбираш, че не всичко е напълно вярно и разбъркваш цялата картина наново. В един момент напълно забравяш, че Дей и Джун са само на 15.

"Всеки ден означава нови двадесет и четири часа. Всеки ден означава, че всичко отново е възможно. Живееш за един миг и умираш в един миг, и всичко това ти се случва в един ден, една по едно...И се опитваш да вървиш в светлината. "


Не знам защо от самото начало си мислих, Дей няма как да няма нещо азиатско в себе си, не знам от къде но просто така си мислех.(обичам ,когато незнайно как научвам) Най-много в него харесвам  това колко е отдаден на семейството си. Независимо, че е принуден да се крие той не е загубил онази частица, която го кара да върви в правият път. Той никога не вярвал в това, което републиката се опитва да пробута на всички(защото просто няма как да не се сетиш, че прекалено идеалната република, която уж те пази и закриля, определено не е толкова прекрасна). Точно доверието в републиката е превратната точка за Джун. Тя е от малка е отгледана в богата и защитено семейство, което стриктно спазва законите. 
Но нещо в нея винаги я кара да нарушава правилата. Дали е приливът на адреналин или просто не я свърта на едно място, на тя просто не е като другите на нейната възраст.Може за всички тя да е феноменът, постигнал 1500 точки, но тя е просто едно момиче, което има нужда да научи истината.

Ще те преследвам, докато не те хвана. Ще пребродя улиците на Лос Анджелис заради теб Ако се налага, ще претърся всяка улица в републиката. Ще те заблудя и измамя, ще лъжа, ще играя нечестно и ще крада, за да те открия, за да те примамя да излезеш от скривалището си, и ще те гоня, докато няма накъде да бягаш. Давам ти следното обещание: животът ти е мой.


Вече може да си представите как би изглеждала картинката, най-опасният престъпник и най-тренираният войник. Лично аз не бих искала да си имам работа с тях. Заедно те са много по-опасни за целият ред създаван някога. Заедно те започват да виждат истината.
Не мога да кажа, че бях изненадана от сюжета и развитието, но въпреки това историята ме грабна, а за мен това се оказа по-важно. Това е един свят, който нямам търпение да опозная по-добре, защото дори след края на книгата знам колко малко съм видяла. Обожавам, когато историята се разказва от двама души, все едно да гледаш двете лица на една монета. Има я именно онази тръпка, която те кара да четеш още и още въпреки че вече имаш изградена хипотеза за всичко.  Искаш да научиш още за героите, искаш да разкриеш още от тайните им. Но най-вече искаш да видиш, какво ще стане като събереш феноменът и легендата.



21 юли 2016 г.

Booktube-a-thon day 1-3

Booktube-a-thon day 1-3




Маратона е в разгара си, а аз вече усещам как няма да мръдна с книгите повече. Но ако не друго първите три дена бяха изключително ползотворни. Този пост ще е един бърз update на прочетеното ми до този момент(много се надявам да не е и единственото, но какво да се прави, все изниква нещо и не мога просто да си остана в стаята и да си чета. ) Категориите може да видите в първият ми пост  тук, а колкото до това да ли ги прави в този ред, твърдо не.

Понеделник - 18.07
  • 451 градуса по Фаренхайт

Започнах книгата още вечерта, бях супер ентусиазирана за маратона и да просто трябваше да започна веднага. Книгата е много кратка и това беше една от причините да я избера. Определено е доста различна, но ми хареса. Написана е много преди нашето време, но по някакъв начин е уловил елементи, който се наблюдават сега. Чак е плашещо колко предвидими сме били. Накара ме да се замисля за доста и за напред ще дам шанс и на други такива книги. Завърших я на обед. Общо страници: 187 оценка:****

  • Фантастичните животни и къде да ги намерим

Веднага след това започнах и тази книга, не мога да кажа че е нещо невероятно, но си е Хари Потър, на всяка бележка от триото се смеех и си припомнях моменти. Странното е че книгата няма нищо общо с трейлъра на филма и определено ми е интересно да видя какво ще излезе. Общо страници: 128 оценка:****
  • Прикачен

По препоръка на Теди реших да прочета нея, вместо връзка. И двете са с жълто на корицата така че отговаря на категорията. Прочетени страници за деня: 64
  • Сладко палаво момче

Да, тази книга дори не я бях вписала в категориите, но в последният момент реших това да е моята книга за четене след залез. Досега не съм мамила, честно. Имам още около сто страници и се надявам тази вечер да я завърша. Прочетени страници за деня:104
Общо страници за деня: 483
Вторник - 19.07
  • Прикачен
На вторият ден успях да прочета книгата и не знам какво точно да кажа без да звучи объркано. Нито сюжета е нещо, което бих избрала, нито героите, не е като книгите, който обичам. Съчетава неща, който по принцип не чета, може би дори не харесвам, но въпреки това не можех да отлепя поглед. Не мога да си обясня как може да не харесвам толкова неща в една книга, но да харесвам книгата. Това е най-обърканото нещо, което съм казвала, но ако реша да напиша ревю ще се опитам да не звучи толкова зле(малко вероятно) Прочетени страници за деня:256 оценка:****

  • Домът на мис Перигрин за чудати деца

Това е книгата, от която останах най-изненадана. В главата си имах някаква представа за нея и затова не исках да я чета. Но се оказа напълно различна. Просто не трябваше да я чета сега, именно тази книга ще спъне малко четенето, защото главите са много дълги. Не обичам дълги глави, супер много ми харесва книгата, но дългите глави ме убиват. Ще се постарая повече, до колкото е възможно, защото определено си заслужава. Прочетени страници за деня: 30

  • Сладко палаво момче

Ще ви говоря повече за нея като я прочета, с две думи в wrap up поста. Прочетени страници за деня: 100
Общо страници за деня:386
Сряда - 20.07
  • Домът на мис Перигрин за чудати деца

И тук няма да говоря повече, но много искам да я завърша става все по-интересна. Прочетени страници за деня :107
  • Сладко палаво момче

Още преди да започна реших да чета по 100 тина страници на вечер и засега се справям. Прочетени страници за деня :100

Общо страници за деня:207


Не съжалявам, че се включих в маратона, дори въпреки че знаех, че ще ми излезе работа. (днес официално се записах в университета, та да това е едно от нещата, с който се занимавах днес. Ако ви е интересно каква е цялата процедура по кандидатстване и записване ще направя отделен пост) Как върви маратона при вас, доволни ли сте от избраните книги?

20 юли 2016 г.

Top 7 Wednesday

Top 7 Wednesday

Favorite male characters




Няма да изпадам в излишни обяснения по какъв критерии определям любимите ми герой сами ще разберете.

Дориан/Роуан - Стъкленият трон
Няма да издавам за тези, които не са чели втората книга, защо и Каол не е тук, а 
на въпроса  защо пиша двама толкова различни герой заедно, ами не можах да реша, ужасно различни са и в единият харесвам едно, а в другия нещо напълно различно. Дориан е умен, верен, но понякога му липсваше онзи хъс, не ме разбирайте погрешно, обожавам го, но за мен той не е за Селена. Тук се включва Роуан с неговото грубо и недодялано отношение, което въпреки всичко караше Селена да се бори, дори когато вече нямаше сили.

Хари Потър
Няма как да мина без момчето, което оживя. За мен той винаги ще бъде един ужасно силен образ. Всичките очаквания на хората към него, не го накараха да се възгордее и да се вземе на сериозно, напротив той е отчасти срамежлив, но когато става дума да се бори, той винаги ще застане най-отпред готов за всичко.


Пърси Джаксън

Тук важи същото, като прибавим и неподражаемото чувство за хумор. Като се замисля с Хари има доста сходни черти, но най вече това, че и двамата се герой в очите на приятелите си, който винаги са до тях каквото и да става. А ако питате мен, да намериш такива хора, които да останат до теб дори в битка с боговете не се срещат всеки ден.

Джeйми- Друговремец
Ако не съм го споменавала, обичам Джейми. Не знае кога да млъкне, има склонност да се кара с други, ама това че е Шотландец обяснява много. И като изключим всичко това е ужасно жертвоготовен и би убил, ако някой нарани близките му. В един цитат казваше нещо подобно на това, че би поел ужасно много болка, но не би могъл да гледа как Клеър страда.
С две думи това е най-идеалният мъжки образ някога. 



Камерън- Бъди с мен
Един съвременен образ на перфектното момче, та той и правеше закуска всяка събота, ако някой намери такъв да не му мисли много. Вярно че имаше някой доста кофти неща зад гърба си, но кой няма. Да прибавям ли колко идеален си го представям.

Елияс- Въглен в пепелта
Така или иначе съм ги подкарала все борбени натури ще включа и него. Маската, която е ужасно добра в това, което прави, но не чувства удовлетворение да убива, или приятелят, които не можа да разбере, че Хелене  го приема по друг начин, или момчето което искаше да защити една от подчинените на майка си. Да той е доста сложен образ, но въпреки това си го харесвам.

Уил Херондейл
Просто класация за мъжки персонажи не може да мине без него, просто беше толкова сладък в един момент, а в другият ти идва да го цапардосаш с нещо. Едно му признавам ужасно добър е в това да крие чувствата си , въпреки че понякога не му беше много лесно.
Реших да се ограничавам само с 7 в класациите, просто защото 5 ми беше прекалено малко. Вие кой бихте избрали, ако само един можеше да е истински? Аз избирам Джейми <3 

15 юли 2016 г.

Ugly love- Colleen Hoover

Ugly love

Colleen Hoover

Някой вярват в любовта от пръв поглед, но това определено не се отнася за Тейт Колинс и Майлс Арчър. Единственото, което ги свързва е очевидната химия помежду им. Тя няма време за любов, а той не търси такава. Звучи като добра възможност и за двамата, но Майлс има две условия. Никога да не пита за миналото му и да не очаква бъдеще. Всичко би било толкова просто, ако се придържаха към тези правила. Но нещо в Майлс кара Тейт да поиска още, да научи още. Защо всеки път, когато си помисли, че е достигнала до него той се отдалечава? До каква степен миналото може да те промени, да те накара да се откажеш от любовта?


“Love isn't always pretty. Sometimes you spend all your time hoping it'll eventually be something different. Something better. Then, before you know it, you're back to square one, and you lost your heart somewhere along the way.”

***
Обикновено рядко пиша ревюта на този тип книги, просто защото не винаги съм сигурна, че има какво толкова да кажа, но след краят на тази книга просто реших, че трябва да седна и да пиша. Най-важното в тази история е как миналото на Майлс и настоящето на Тейт се преплитат. Историята е написана така, че от една страна да искаш да помогнеш на Тейт, да и обясниш какво става в главата му, а от друга всеки път, когато се върнеш преди 6 години, просто искаш да помогнеш на Майлс. Малко по-малко научаваш какво става с него, но не и какво мисли в момента, точно това те разяжда. Знаеш защо не иска любовта, но не й какво изпитва към Тейт. (не знам защо, но още намирам Тейт за мъжко име, но това е странична информация)


“Ugly love becomes you. Consumes you. Makes you hate it all. Makes you realize that all the beautiful parts aren't even worth it. Without the beautiful, you'll never risk feeling the ugly. So you give it all up. You give it all up. You never want love again, no matter what kind it is, because no type of love will ever be worth living through the ugly love again.”

И двамата са работохолици, на моменти не знам как издържаха да водят нормален живот. Тя се разпокъсва между ученето и работата на сестра, а той непрестанно пътува(не споменах, че той е пилот, само аз ли го намирам за сладко).  Тя просто иска да започне наново, но кой да предполага, че един от най-добрите приятели на брат й, който съвсем случайно живее срещу новият и апартамент, изглежда като, ами като Майлс(за тези, който не знаят се подготвя адаптация по книгата и вече е избран актьора за ролята на Майлс, лично аз така си го представям, в края на поста ще оставя клипче ).
Хареса ми колко добре се вписва братът на Тейт, Корбин. Отново пилот, както й баща, с две думи всички около нея са пилоти, на въпреки това Майлс се отличава. Друг много важен образ, поне за мен се оказа Кап. Осемдесет годишният мъж, който все още работи в сградата, където живият Тейт и Майлс. Той седеше някак в сянка, но и наблюдаваше всичко и се оказа много важен за развоя на историята.


“Some people they grow wiser as they grow older. Unfortunately, most people just grow older.”

В началото се чудех какво точно да разбирам под "грозна" любов, но с всяка една страница започнах да си отговарям на въпроса. Точно тази част на книгата ме впечатли най-силно, това как започваш да си задаваш въпроси, да се питаш ти какво би направил. Защото всеки си има моменти, в който си казва, не мога повече. Кой точно е този момент, в който си казваш , бях до тук. Имах предположения какво може да се е случило с Майлс, че да се откаже от любовта, но за моята романтична душа да го види написано е като удар под кръста.

“But the second she opened her eyes and looked at me, I knew. She was either going to be the death of me . . . or she was going to be the one who finally brought me back to life.”

От самото начало исках да ги видя заедно, а това че Тейт преглъщаше гордостта си, само за да даде на Майлс време да види истината, само я издигна в очите ми. Това не е обикновена любовта история с дъги, еднорози и цветя. Виждаш как изглежда грозната страна на любовта и какво може да направи тя с теб, да те погълне и да откаже да те пусне. Но всеки заслужава втори шанс, дори самият той да го отказва. Една история за това как любовта може да се превърне във враг, докато не намериш нещо, което да те накара да я поискаш обратно. 


ПС: Ако не ви се чете на английски Тук в момента се превежда книгата. 

13 юли 2016 г.

The Summer Book Tag

The Summer Book Tag


Много благодаря на Павлина за тага. От своя страна тагвамАди К , Теодора  и Yuli Atta

1. Кои корици ви карат да си мислите за лятото?

Малко странен избор, знам, но миналото лято седях на плажа с тази книга и някак си се сещам за морето като я видя.


2. Коя книга е способна да ободри деня ви?

Трябва да почна да си водя статистика дали има таг, в който да не спомена Хари...да аз изобщо не я харесвам. 


3. Назовете книга с нещо жълто по нея.

Радвам се, че най после дадох шанс на книгата и определено не останах разочарована. А колкото до корицата има нещо в нея, което ми привлича погледа, а аз дори не харесвам жълто.


4. Кое е любимото ви лятно четиво?

За лятото обичам да чета всичко, защото имам повече време, но няма как да не предложа тази книга, определено много лека и точно за този период от годината.


5. Коя книга ви е оставила с лош край?

Следващият ред ще е доста объркан, но какво да се прави. По някакъв начин книгата ме натъжи и не исках това, но все пак разбирам защо се случи всичко.


6. Коя книга ви е оставила чувстващи се щастливи след края?

Въпреки че книгата започва доста силно и си личи, че автора в началото умишлено е наблегнал на грозното финалът е точно това, което исках.

7. Коя корица ви напомня на залеза?

Ще използвам оригиналната корица, защото тя отговоря на въпроса, но и я харесвам повече.



8. Назовете една поредица, която се надявате да прочетете това лято.

Всичките...не става, наистина, жалко, но пък бях длъжна да опитам. Просто избирам една от дългият ми списък, който по незнайни причини не спира да нараства.