29 май 2016 г.

Ваканция в Тоскана

Ваканция в Тоскана

Сюзън Елизабет Филипс


       Буря и чаша вино, това е само началото на една история, която доказва, че противоположностите се привличат. Двама на пръв поглед коренно различни души, който се изправят срещу самите себе си. Една ваканция, който преобръща представите им за светът. Любов, преплетена с магия, на фона, на която Тоскана е готова да разкаже и своята история. 

Доктор Изабел Фейвър, знае какво е да имаш всичко. Кариера, почитатели и любящ годеник. Звучи перфектно, нали. Но просто за един кратък момент всичко се срива, а Изабел губи всичко. Животът, за който с години се е борила просто изчезва. Годеникът и я напуска, а тя остава сама срещу всичко и всички. А една ваканция в прекрасната Тоскана звучи ката най-добрият начин да започне наново, но това което я очаква в Италия няма нищо общо с подреденият свят, в който винаги е живяла. 


Лоренцо Гейдж, вечният злодей в киното, с репутация по-дълга и от книгите на Изабел. Порочно красив, но и също толкова неподготвен за срещата си с една жена, която е напълно сигурна, че зад образът си на лошият герой в филмите той крие много повече. Звучат като двама души, който в един нормален свят биха се подмина ли, нали? Но след една съсипана кариера, една прекалено бурна нощ и една загадка, двамата намират много повече общо от колкото са очаквали. 

Как може някой, който е нейна пълно противоположност, да я разбира толкова добре? Когато бяха заедно, тя изпитваше усещане за цялостност. Той се нуждаеше, от някой който да му напомни, че по природа е почтен и порядъчен, а тя от човек, който да и попречи да се превърне в самодоволна лицемерка.

***

От много време исках да прочета нещо на Сюзън Елизабет Филипс, бях чувала толкова положителни коментари за нея, че нямаше как да не и дам шанс. Останах приятно изненадана, очаквах да е просто една лека и приятна любовна история, но до там да се изчерпва всичко, но се получи точно обратното. Още като видях корицата ( която няма как да не кажа, че за разлика от оригинала е предала Тоскана, точно както аз си я представям),  някак си се бях пренесла в Италия, можех да си представя обширните лозя и малката вила, в която се случва всичко. В началото не бях сигурна до колко харесвам Изабел, тя е от типът жени, който знаят какво искат и знаят как да го постигнат. Но целият този ред, графиците, който следва, просто крещи за малко хаус в подреденият и живот.


Колкото и да искаме да сме в безопасност, не може да се предпазим от всичко. Ако искаме да живеем пълноценно, трябва да приемаме хауса.

А Рен е точно дозата хаус, от която тя се нуждае. Колкото тя е спокойна и уравновесена, то той е също толкова арогантен и надут(но по доста сладък начин). Все едно да вземеш денят и нощта и да ги слееш в едно.Тя не иска връзка точно сега, когото е разочарована от мъжете, а той никога не е искал.Но след всеки едни ден двамата започнат да виждат по някоя нова страна на другият. И точно тук, когато си мислех, че няма какво повече да се случи се появи една жена с четири малки деца и още едно на път.Трейси е разочарована от мъжете дори повече от Изабел. И това не е всичко, на фона на цялата каша, която може да донесат хормоните на бременна жена, един куп дечица, психиатърка, която се 
опитва да помогне на всички и едни актьор, която изобщо не знае как да се впише в целият филм, се включва и тайна, която целият град се опитва да скрие от гостите на Тоскана. Всеки един герой е толкова различен от останалите, че успява да допринесе, дори ролята му да не е голяма. Филипс съчетава красотата и романтиката на Тоската със себе опознаването  и търсенето на истина. Може би ви звучи объркано, как три различни истории се сливат в една, но точно това се случва. И всичко има точно определена роля. 

- Ти имаш много силен характер. Вярно, че в по-голямата си част е сбъркан, но не изцяло.

Какво още мога за кажа, освен че Тоскана определено е добро място да напишеш една нова книга.


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност. 

24 май 2016 г.

Summer is coming

Summer is coming


Отне ми само около 3 седмици отново да седна да напиша пост, но никога не е късно, надявам се вече да имам повече време и най после да вляза в ритъм, или поне това да стане скоро. Ако се чудите защо поста се каза Summer is coming има два възможни отговора а) Памела гледа прекалено много Game of Thrones или б) това е списъкът на 10 книги, които искам да прочета това лято. Ако отговорът ви е б), ами да прави сте, но не изключвайте и а). Прескачам допълните глупости, които може да напиша и преминавам към списъкът, който като се познавам най-вероятно няма да изпълня, но имам желание, добре де, не ме съдете ще опитам.

1. Звезден полет
Честно казано, ако не ми бяха препоръчали книгата(благодаря Ади) , нямаше да я взема. Не съм чела такъв тип книги, а и сякаш не бях сигурна дали искам, но добре че има кой да ми каже, книгата е добра, прочети я. Е добре, едвам ме нави.

2. Правилата на привличането
Няма как да не включа нещо романтично, просто няма да съм аз. Още след първата книга исках и втора, обожавам леките сладки истории, особено ако преди това съм чела доста фентъзи и има нужда от разнообразие.

3. Уинтър
Няма да говоря за името на книгата, не просто не мога. Но все пак искам да я прочета, просто трябва да завърша тази поредица, някак си не съм готова, но искам да видя как всичко си идва на място.

4. Фенка
Тук не съм сигурна дали да е точно тази книга, но толкова много хора хвалят Рейнбой Роуъл, а аз от също толкова дълго не искам и да припаря до нейна книга, по необясними за мен причини. Имате ли предложения с коя да започна?

5. Легендата
За тази книги от доста време се чудя, но ако не бях попаднала на намалената трилогия може би нямаше и да я започна, но сега наистина съм много любопитна да видя за какво точно става дума.

6. Принцеса с часовников механизъм/ Град от кости
Сигурно това е най-дълго отлаганата ми книга, просто не мога да я започна, всеки пък като си кажа утре е денят, просто нещо ми прищраква и се отказвам, но е крайно време да я прочета, колкото и да не съм готова за някой събития.  А за град от кости, просто трябва, това е от книгите, за които си казвам прочети я. (ама това си го повтарям от няколко месеца)

7. Двор от мъгли и ярост
Ужасно съм любопитна да разбера какво ще стане в тази история, още първата ме грабна, а някой казват че втората част е даже още по-добра. Дори не знам какво да кажа, освен че просто трябва да се прочете.

8. Червен изгрев
Отново книги, която не очаквах да чета, но намалението на сиела, ее не можах да се сдържа, не знам какво да очаквам, но съм готова за всичко.

9. Тъмна дарба
Следващият ред може да накара някой да иска да ме удуши, но по някаква причина имах проблем с книгата и не можех да я дочета, просто я оставих, харесваше ми и всичко, но понякога не е момента и умишлено не се насилвам да я завърша. Но вече мисля, че и дойде времето.

10. Мъглороден
За моя голяма изненада реших да включа и доста чисто фентъзи, но нещо просто ме накара да избера и тази книга. От доста време се чудя, ами ако не ми хареса, дали да я чета, да мога така до утре, но все пак имам желание да я вида, така че защо не.


Ами това е, не съм сигурна дали ще успея, нито колко време ще имам, но както казах имам желанието да опитам. Вие планирате ли нещо определено за това лято? О и да не забравя, честит 24 май ;)  

15 май 2016 г.

The Quotes Book Tag

The Quotes Book Tag


Благодаря на Мери,Павлина и Мари за тага. Доста се затрудних, но се постарах максимално.

1.Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият цитат, който ти хване окото:

— Винаги съм смятал, че истински красивите хора, тези, които са красиви и отвън, и
отвътре, рядко осъзнават какво впечатление създават у околните.
Обсидиан- Дженифър Л. Арментраут

2. Напиши любимият си цитат/цитати в този момент:
Знам, че любовта е крехка. А да обичаш някого като теб е почти невъзможно. Все едно да удариш нещо разбито и да не се разпадне сред бушуваща пясъчна буря. Ако искаш тя да те обича, я запази от бурята... - И се постарая тази буря да не си ти.

Гневът и зората - Рене Ахдие

3. Цитат от любимата ти книга:

'We've all got both light and dark inside us. What matters is the partwe choose to act on. That's who we really are.'
Хари Потър и ордена на феникса -Дж.К. Роулинг

4. Цитат от любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е:

“Libraries were full of ideas–perhaps the most dangerous and powerful of all weapons.”  Sarah J. Maas, Throne of Glass


5. Отиди до рафтовете си и избери книгата, която съответства на номера ти в клас  (а ако не си ученик - номера на буквата, с която започва името ти):

Има два вида вина- Едната те съсипва, а другата ти дава цел. Остави твоята да те тласка напред. Да ти напомня какъв искаш да бъдеш. Тегли черта в ума си и никога повече не я прекрачва. Ти имаш душа. Може да е наранена , но все още е у теб. Не им позволявай да ти я отнемат, Елиас.
Въглен в пепелта - Сабаа Тахир

6. Любимият цитат от края на книга:

Иска в живота ти да царува хаос, мислите ти да бъдат
забулени от страх и гняв. Не го позволявай. Учи търпеливо и чакай да дойде твоят миг.
— Стига да оживея дотогава.
Той сложи ръка на глезена ми.
— Довери ми се, Пърси. Ще живееш.
Похитителят на мълнии - Рик Риърдън

7. Вземи една random  книга и напиши първото изречение, което ти хване окото:

"Веднъж ти казах, че трябва да пазиш сърцето си. Трябваше да ме послушаш."
Алена кралица - Виктория Айвярд

8. Цитат от книга, която четеш сега:

Това е най-трагичният от всички гръцки митове. Човек, който загубва любовта, защото се оказва прекалено слаб.
-Или защото е обичал прекалено силно?
- Между двете няма разлика.
Самодива - Краси Зуркова


9. Направи изречение от заглавията на книги (Ако е нужно може да се добавят частици, съюзи, предлози и да се сменя формата на глагола/думата):

Кралицата на зората, никога не би останала  в сянка.


10. Кой цитат би си сложила на чаша/тениска:

“Oh, aye, Sassenach. I am your master . . . and you're mine. Seems I canna possess your soul without losing my own.” 
                                                                  Diana Gabaldon, Outlander

11. Кой цитат те обижда:

Не се сещам конкретен, но и аз ще заложа на някой, който е свързан с това, че жената е по-слаба.


12.Кой цитат те описва най-добре:


“I see only reminders that nothing lasts forever, not even greatness.” 
“Some things last.” 
I faced him. “Really? And just what would that be?” 
“The things that matter.” 
                                               Mary E. Pearson, The Kiss of Deception


От своя страна тагвам Кая

10 май 2016 г.

Аз преди теб

Аз преди теб

Джоджо Мойс


 Всеки живот си има етапи, въпросът е какво да правиш след като навлезеш в един момент, от който знаеш, че няма да си тръгнеш същият. Луиза Клак, момичето което определено не може да изпуснеш на улицата. Необикновена от главата до петите, като започнеш от странният избор на обувки, чак до необичаните разбирания за живота. За кратките си 26 години не е видяла почти нищо, никога не се е чувствала жива, дори да не го осъзнава. Но знаете, че винаги има един превратен момент, след които иначе перфектният живот, вече не е толкова перфектен. Погледнато от страни тя има всичко, семейство, приятел и работа, която обожава, но всичко щеше да е прекалено нереално, ако остане така. Лу губи работата си и след множество опити, дори в фабрика за пилета. Така че работата като болногледачка на мъж в инвалидна количка определено звучи по-добре. Но Уил определено не е старец нуждаещ се от помощ. Той е млад мъж, с нужда от адреналин, претърпял един небивал инцидент, приковал го на едно място. За нито един това не е ситуацията на животът им и колкото и да е клиширано те се преоткриват един в друг. Животът наистина има много аспекти и тази книга представя един, които може да те разтърси из основи.

- Както и да е. Тя определено е била изненадана.Явно
е очаквала да види Квазимодо.
- Там е проблемът, Трин - казах и изсипах остатъка от чая си в цветната леха. -
Всички са такива.

 Преди да започна се извинявам, ако на места се увлека прекалено, но това е книга, която поне аз намерих за истинска, рядко книга може да ме накара да плача, а направили го, значи има нещо в нея, което да ме е накарало да се замисля.

Човек има само един
живот.Длъжна си да го изживееш пълноценно.

Ама изобщо не планирах да чета книгата, просто разглеждах клипчета и попаднах на трейлър на филма( един малък съвет от мен, ако искате да чете книгите, не гледате трейлъра има толкова много спойлери, които после ми изникваха в главата) след това гледах и едно ревю и просто си каза, е нищо не губя, имам нужда от нещо, което не е захаросано. Отне ми по-малко от ден да я завърша и в момента дори не знам как успявам да пиша това. Засегнати са теми, които реално никой не обсъжда или просто пренебрегва. Но преди да говоря за това нека ви запозная с Луиза и Уил. Най - необичайната двойка, която съм 
срещала. Лу е някак си толкова жизнерадостна, да не говорим за крещящият и стил на обличане. От една страна ми беше странно, че тя нямаше никакви амбиции, просто обича живота си, не са и нежни скъпи къщи и коли за да се усмихва. Но все пак  опира и въпросът за парите. Тя живее в да речем, пълна къща в действие, всички разчитат на нея, може би дори понякога малко я пренебрегваха, а и не забелязваха колко много жертва тя за тях. Но именно връзката и изградена с родителите, сестра и ме накара да почуствам, че това е повече от просто поредната книга, реални проблеми на едно семейство.


Някой грешки... просто имат по-големи последствия от други. Но не бива да позволяваш тази нощ, да е нещото, което те определя. От теб завити това да не се случва, Кларк.

 От загубата на работа до справянето с ежедневните проблеми. Когато се запозна с Уил, той си беше олицетворението на отчаяният млад човек, които не вижда бъдеше. Иронията и сарказма му са просто в пълна сила, той виждаше Лу като поредното лице, което ще мине през животът му. Това е всичко, което има сега, болногледачи, ужасени родители и никакво право да каже какво той желае. А за човек, които до преди две години е катерил планини и е скачал с бънжи да си 
парализиран е като ад, които да изживяваш всеки ден.Преди, когато животът е бил пред него, а сега му трябва помощ за всичко, а една жена иска да нахлуе в целият му свят и да го накара да излиза навън. Връзката между тях е просто толкова осезаемо градивна, че виждаш как всеки един променя другия, но най вече за Лу. За нея той е този превратен момент, преди него тя просто съществуваше, той я научи да живее. Хареса ми, че книгата не беше само от гледната точка на Лу, а също сестра и, като и от тази на майката и бащата на Уил. Някак си предаваха на историята завършеност и поглед на нещата от доста различен ъгъл. Няма как да не спомена, че състоянието на Уил предизвика, много реакции у мен и най вече това, колко безчувствени може да са някой, да гледаш и да сочиш без да мислиш да човека срещу теб. Някак си видях неща, който реално съществуват, но никой не им обръща внимание, през очите на някой като Луиза. Не споменах приятелят и, но просто не го харесвам, от 
самото начало чаках да се разкара, няма да му обръщам внимание. Не искам да ви разкривам моментите, в който реално може да спреш и да гледаш в точка, толкова много емоции те заливат.

Push yourself. Don’t Settle. Just live well. Just LIVE.”

Ако очаквате книга с еднорози и дъги, просто не я четете. Не е история, която да е подходяща за всеки ден, но може да те държи буден, докато не я завършиш. Начало и край, все до това опира всичко, просто зависи как гледаш на нещата.  

3 май 2016 г.

5 Study Tips

5 Study Tips



Училище... онзи незаменим момент от деня, в който трябва да седиш на едно място и да слушаш разни неща, който рядко са интересни. По-лошо от това, ами частта,в която трябва да научиш всичко това, безценен момент. Никога не съм била от тези, който отделят много време за учене и все пак не съм и срещала затруднения, това е списък със съвети, който лично на мен ми помагаха през тези 12 години, а и за в бъдеще ще са ми от полза.

1. Подгответе всичко предварително

Лично аз всеки път, когато реша, че все пак трябва да седна да науча нещо, си намирам причина да не почна. Най-често е заради храна или вода, не мога да се концентрирам, ако си мисля, че съм жадна, добре де рядко съм жадна, но си търся причина да се махна. Установих, че ако всичко е пред мен, просто няма да си намирам оправдание, за да ставам. Дали ще си направя чаша чай и малко плодове, няма особено голямо значение, просто трябва да седя далеч от това да си кажа, само 5 секунди и почвам отново, никога не почвам отново.

2. Дръжте телефона / книгата  далеч
Моментът, в който най сетне сте готови, надъхани да научите нещо ново и телефона извъни. Да, ще го погледна и продължавам не важи. Просто изключете звука, оставете го далеч и няма да се изкушавате, чак толкова. Колкото до проблема с книгата, още една глава и почвам, никога не завършва добре, но тук не мога да помогна, ако някой знае как да предотврати прочитането на "само още една глава" , ще му го призная.


3. Цветни листчета
Не знам защо, но когато нещо е цветно, повече ми привлича вниманието. Не само листчета, може и маркери, цветни химикалки. А и имам фотографска памет, което не  винаги е добре, до такава степен запомням, че мога да кажа къде точно на листа се намира нещо, затова и като ми е отбелязано с цвят мога да се фокусирам на важното, а не на безсмислени неща.


4. Кратки почивки
След като веднъж сте започнали, идва момент, в който просто седиш и гледаш и спираш да асимилираш какво пише, затова е доста по-лесно, да речем учиш половин час и почиваш 10 минути . Спираш да мислиш какво си или не си научил и просто информацията има време да се запамети, а и така може да разбереш дали си научил нещо или просто караш по памет. (дори тази почивка да е зяпането в една точка)


5. Безсмислени факти
Това не е точно съвет, но реално помага за обогатяване на общата култура. Когато чуя нещо и ми се стори интересно го проверявам в интернет и много често, реално ми става интересно и научавам много нови неща. Веднъж с приятелка решихме, че искаме да разберем повече за Чернобил, след 3 часа гледане на всевъзможни филми, мисля че мога да напиша доклад. Приятелите ми знаят, че съм като ходещ google за безсмислени факти, като коя е Ан Болейн , но именно тези факти, понякога помагат да навържеш много други неща, който на пръв поглед нямат смисъл. Та съвет ми е, че всичко може да ти бъде полезно стига да знаеш как да го използваш.

Това се моите,  не знам до колко полезни, съвети за учене.

Панаир на книгата 2016


Сега малко в страни от темата, но с Юли имаме едно предложение към вас. От днес вече е ясна датата за пролетният панаир на книгата ( 24-29 май), та идеята ни е да се съберем, който има желание и да се видим. Предлагаме го по от рано, за да може всеки да си прецени, дали може да дойде. За мен лично ще е много приятно да се запозная с вас и да прекараме деня още по-пълноценно. В коментарите може да кажете, ако имате желание да дойдете, знаете колкото повече, толкова по-добре. 

1 май 2016 г.

April wrap up

April wrap up



Христос Воскресе! Пожелавам ви да си прекарате добре в тези празнични дни.

 Този месец мина ужасно бързо, дори не разбрах кога свърши. Има толкова много неща, който ми предстоят този месец, но няма да се впускам в подробности, направо минавам към прочетеното за месеца.

Започнах месеца с Лейди Полунощ, просто нямах търпение да я взема и да започна да я чета. В момента, в който вече ми беше в ръцете се потопих в светът на ловците на сенки и за пореден път не останах разочарована. Ревю. Оценка 5/5.


Този месец се захванах с няколко по-обемни книги, но какво да се прави, нямаше как да не прочета и кралица на сенките. Всичко в нея уоу как стана това, искам да науча още. Затова Сара Маас ми е от любимите автори, знае как да ме изненада. Ревю. Оценка 5/5.

Най после дойде време и за Пърси и третата книга от поредицата, проклятието на титана, може би ми е най-малко любима, защото ми липсваше Анабет, но въпреки това обожавам историята и стила на писане, заслужава си. Оценка 5/5.



Сянка и кост e следващата в списъка ми, бях чувала много, но така и не се осмелявах да започна, благодарение на Юлия най после се навих и останах приятно изненадана. Задължително ще прочета и другите книги в поредицата. Оценка 4/5.

Идва ред за една книга, която ме превзе от първата страница, гневът и зората се превърна в една от любимите ми книги само за няколко дена. Не мога да ви опиша колко много я харесах, трябва сами да разберете. Ревю. Оценка 5/5.

Към края на месеца отново хванах Пърси и битката за Лабиринта, това определено е любимата ми до тук, не знам как толкова лесно може да забравиш кога си почнал и да четеш цял ден. Оценка 5/5.

Една вечер хванах и Седмица в Ню Йорк и я завърших за около два часа, кратка не натоварваща, без кой знае какъв сюжет, но все пак приятно разнообразие. Оценка 4/5.


Това беше за моят месец Април, преди малко завърших и Никога Никога, но тя се брой за този месец. Определено имам какво да кажа за тази книга, но ще видим кога. Плановете ми за месец Май, ами засега ще ги пиша неизвестни. Как мина вашият месец, доволни ли сте от прочетените си книги?