26 април 2016 г.

Гневът и зората

Гневът и зората

Рене Ахдие

Историята, която си мислим, че познаваме. Един живот за една зора. В свят, където магията и любовта се преплитат в едно, едно момиче на име Шахризад се изправя лице в лице със смъртта. Гледайки в очите на халифа на Хорасан, същите тези очи видели убийството на много момичета, включително и най-добрата приятелка на Шахризада, се крие една прекалено различна личност, напълно различна с чудовището, което всички очакват да видят. Халив е прекалено млад за владетел, но вече се е научил как да крие 
емоциите си от всичко и всички, докато една нощ, в която всички очакват Шази да е поредното момиче убито от коприненото въженце, с една своя приказка не надниква зад образа на чудовището. Тя има една цел, да убие халифа, този от който се боят всички, но реалността не винаги е каквато изглежда, но достатъчна ли е една приказка, за да се унищожи илюзия трупана толкова дълго.

Колко подходящо наказание за едно чудовище. Да искаш нещо толкова много - да го държиш в обятията си, - а да знаеш извън всякакво съмнение, че никога няма да го заслужаваш.

От доста време се чудих дали да чета книгата, още преди да бъде преведена даже, но едно нещо ме спираше, мисълта че във всяка страница ще си представям 1001 и една нощи. Влюбих се в нашата корица, но все още ми минаваше тази мисъл, но навсякъде четях колко невероятна е книгата и просто реших да и дам шанс. Заключение, не знам как съм могла да седя толкова дълго далеч от книгата, просто се влюбих в нея, от първата страница та чак до финала, който просто ме разби на хиляди парченца. Всеки, който се колебае по същата причина, просто трябва да знае, че това не е просто някакъв вариант на приказките на Шехерезада, а една напълно различна история със собствени герой и проблеми.


Знам, че любовта е крехка. А да обичаш някого като теб е почти невъзможно. Все едно да удариш нещо разбито и да не се разпадне сред бушуваща пясъчна буря. Ако искаш тя да те обича, я запази от бурята... - И се постарая тази буря да не си ти.

Шахризад е героиня, в която лесно може да се влюбиш. Знае какво е да загубиш и за какво да се бориш, но едновременно със силата, която тя крие в себе си има и едно много човешко отношение към любимите и хора. На моменти може да има остър език, но за мен това е положително качество, тя не просто стана съпруга на халифа, а застана редом до него, като равна. Колкото до Халид, просто знаех, че е 
много повече от това, което показва, но не можех да разбера какво крие, защо винаги се бори със себе си. Колко му струва да посреща изгрева. Двамата си приличат по много неща, но най-важното е, че се допълват идеално.

Достатъчно силни сме да превземем света с голи ръце, но позволяваме на разни смешни момчета да ни правят на глупачки.

Очаквах всичко да се базира на разказването на приказки, но цялата книга е изградена така, че те пренася в един свят отвъд приказката, но въпреки това живееш в нея, дори това да звучи леко объркано. След като Шази застава на престола и все пак успява да доживее зората, се изправя лице в лице с лъжи, измами и прекалено много тайни. 
Толкова драстично се промени цялото и отношение към животът в палата, една сутрин е готова да уби съпруга си, а на другата разбира, че може би животът и предлага една много необичайна възможност. Всеки един герой намери място в сърцето ми  ( добре де, не всеки, но нека не издавам повече). Дали прислужницата на Шази, братовчедът на Халид или дори Раджпутът, знаеха точно какво и кога да направят. Светът е изграден така, че дори да не предполагаш какво се крие в него, до момента в който не застанеш пред истината.

Гневът и зората съчетава всичко, което харесвам в една книга, има напрежение, любов, вълшебство.История за герой, които не биха преклонили глава пред никой, било то и владетелят на цял Хорасан. След като прочетох и последната страница просто седях и гледах в точка, идеше ми да викам, но ме крепи надеждата, че скоро трябва да видим и продължението на тази част. Ако още не сте прочели книга, то аз със две ръце ви я препоръчвам, всеки може да намери нещо, което да е точно за него. И съм сигурна, че ще ви трябва по-малко от един изгрев на зората, за да я завършите.

20 април 2016 г.

Top 7 Wednesday

Top 7 Wednesday

Authors I've read, loved and now want more

Сигурна съм, че всички познавате момента, в които завършите някой книга и напълно сте се влюбили в стила на автора и първата ви реакция е: искам още, просто трябва да прочета още нещо на автора. Започва се търсенето, ако още от преди това не знаете, че ще е неуспешно. И ето ви седите пред името на автора и се чудите как може да не е писала повече книги. Това е списъкът на 7 автора, в които се влюбих и искам да видя повече, ако може на момента.

Кийра Кас
Ако не сте чели Изборът, направете го, обожавам поредицата и целият свят, който е създаден. Историята е наистина съчетание на толкова много различни елементи, че няма как да си харесате някой. Всъщност съвсем скоро излезе още една книга на авторката и просто нямам търпение да я видя, за тези който не зная, казва се  The Siren. Ако не друго кориците на всичките и книги няма как да не ви привлекат вниманието.

Мариса Майeр
Лунните хроники, обичам тази поредица, всяка книга ставаше все по-добра, до тези който съдят за поредицата само по Синдер трябва да кажа, че не трябва да се отказват, струва си да се прочетат и другите, все пак това са приказките, които познаваме, погледнати по един доста странно необичаен начин. Наскоро излезе една малка странична поредица, но отново е свързана с хрониките, а и  Winter, няма как да  пропусна. Да знам, радвам се че ги има, и ще ги прочета, но ако имаше и още някоя нова нейна поредица щеше да е още по-добре.

Виктория Айвярд
Едно доста нова авторка, която за някой просто е съчетала идеите на други книги, за да създаде Алена кралица, но според мен тя е създала един свят, който може да изглежда познат, но в действителност не прилича на нищо, което сме 
виждали. Аз бих прочела и други поредици на авторката без дори да се замисля.

Сабаа Тахир
Трябва ли да споменавам, че обожавам Въглен в пепелта. Само аз ли някак усещах нещо леко ориенталско във всичко, някак си авторката и е вдъхнала от своята култура в книгата без да я прави натрапчива или странна. Ако трябва да говорим за оригиналността на история какво да кажа, вълнуваща, разтърсваща и напълно обсебваща. Това беше първата и книга, но съм сигурна, че ще видим още за в бъдеще.  

Сюзан Колинс
И нека късметът бъде на ваша страна, връщам се в доброто стара време- преди не повече от година и нещо, когато четях една от първите си YA books. Може би затова ми беше влезнала под кожата и тая много приятни чувства към игрите на глада. За жалост от издаването на тази поредица не съм чувала нищо за каквото и да е било друго от авторката, остава само да стискаме палци да се роди още една сойка присмехулка.


Вероника Рот
Преди да кажа каквото и да е за Дивергенти, моля феновете да не ме линчуват. Първата книга е една от любимите ми, цялата история ми се стори толкова необичайна и както при игрите беше една от първите, които прочетох, но да трябва да има, но, не мога да кажа, че изпитах същото докато четях втората и третата, най вече третата, някак си загубих онази искрица, но въпреки това харесвам стила и. Няма да откажа да видя още една история след, която да се чудя в коя каста бих била.

Стефани Пъркинс
Чудех се с кой да завърша класацията и се сетих за Целувка за Ана и колко лека приятна и романтична беше. А и всеки има нужда от време на време да се 
разнообразява, а за мен стилът и е точно такъв, различен по свой си начин и 
едновременно с това историята не е като другите понякога товарещи романтични истории, така че защо не, още някой подобна поредица би била интересна.


Ако направя същият списък към края на годината съм сигурна, че ще мога да напиша още толкова без дори да се замисля, всеки ден откривам все нови и нови идеи какво да прочета и така се срещам със стила на толкова автори. Вие от кой бихте искали да видите повече?

ПС: Дописвам това доста след като завърших публикацията, защото смятам че още един автор заслужава да е тук. Съвсем на скоро се запознах с стила на Рене Ахдие и мога да кажа, че съм напълно влюбена в Гневът и зората. Скоро ще пусна и ревюто, само аз ли съм напълно обсебена от книгата ? 

18 април 2016 г.

Book covers Bulgarian VS US

Book covers
Bulgarian VS US


Колкото и да се опитвам да не го правя, почти винаги, когато си избирам книга корицата оказва своето влияние. Ако не ме грабне може просто да я подмина дори без да проверя за какво точно става въпрос , идея си нямате колко често ми се случва. Не правете така, казвам го от опит, като например Стъкленият трон, точно заради корицата аз не исках да погледна дори една страница, знам знам, защо. А сега това е от любимите ми книги, но в този пост няма да става дума за това, кой корици харесвам, а коя бих избрала между българските и американските. Идея си нямам какво ще се получи, но нека видим.

Първата книга, която избрах е Въглен в пепелта, просто не се стърпях именно, защото съм чувала коментара, че корицата не грабва и не биха я прочели заради нея, а книгата е наистина добра. Определено нашата не ми харесва, колкото до американската, ами за мен лично е много по-добра и грабва окото.Харесва ми как надписа седи върху цялата корица, но това само я допълва.


Кралица на Тиърлинг, още една корица в полза на САЩ. И нашата не е лоша, знам че не ние ги измисляме, а само избираме някой от вариантите, но при положение, че има други, които са много по-добри не знам защо не вземаме тях. Тук например цялата идея за замъка в далечината много повече ми допада.


Бъди с мен, е тук спокойно мога да кажа, че нашата ми харесва повече, най вече заради хората на нея, не че си представям главните така, просто са ми доста по-симпатични. Като видя тяхната корица, бях ъъъ не определено не. Така че точка за нас, най после.(и за първата книга от поредицата мнението ми е същото.)


Рубинено-червено, тук съм малко раздвоена, защото от една страна на американската ми харесва всичко без малката снимка, която просто не ми стой както трябва там, затова може би ще кажа, че нашата ми харесва повече, идеята да съчетаят миналото и настоящето ми харесва.Въпреки че сякаш малко по-рязко е преливането, но да речем, че ще го преживея.



Целувка за Ана, въпреки че и двете имат една идея, нашата корица не ме грабва толкова много, въпреки че цветовете ми харесват, някак фигурите на Ана и Етиен ми седят много неестествено. Колкото до другата определено Айфеловата кула така седи много по-добре и отново го има това с надписа.




Красив играч, отново точка за нас, със сигурност ми харесва повече не само цялостната визия, но и мъжът на корицата, вярно че изобщо не го виждаме, но съм убедена, че на нашата корица е по-хубав. Американската изобщо не ми харесва, че има три цвята и седят доста странно заедно и е много като графика.



Завършвам с една книга, която не съм чела, но въпреки това знам, че някой много я харесват. Академия за вампири, за да съм честна нито една от кориците не ми харесва. Но въпреки това ще дам шанс на книгата.


На вас корицата повлиява ли на мнението, когато се чудите коя книга да си вземете или да започнете. Интересно ми е да чуя вие коя от двете бихте избрали?

11 април 2016 г.

Кралица на сенките

Кралица на сенките

Сара Дж. Маас

Ревюто съдържа спойлери от първите три книги, но не и от кралица на сенките.

Няма значение как я наричат, дали Селена, Елин или бясна огнедишаща кучка, тя си остава най-опасният асасин, загубил всичко, но готов да изравни цялото кралство със земята, за да спаси близките си и да стане кралицата, от която Терасен се нуждае. Всеки загуби нещо, но битката едва сега започва. Елин е готова да се изправи пред съдбата си, но преди това трябва да победи миналото. Този път не е сама, но нищо не както преди. За един последен път трябва да изиграе ролята на Селена Сардотие.


“She was fire, and light, and ash, and embers. She was Aelin Fireheart, and she bowed for no one and nothing, save the crown that was hers by blood and survival and triumph.”

Цялата история, каквато я познаваме се преобръща на 180 градуса. Няма и помен от безразсъдното момиче,прекалено опасно дори за самата себе си. Няма го и Дориан, поне не и такъв какъвто го познаваме, поробен от собственият си баща и роб на душата си. Колкото до Каол, той се промени най-драстично до този момент, но какво повече може да загуби. Може няма нищо общо с първата книга, но въпреки това е най-реалистичното продължение на историята.

“You make me want to live, Rowan. Not survive; not exist. Live.”

Първите 20 страници не знам защо, но дори не може да разбера, че чета Стъкленият трон, толкова различно усещах всичко. В началото на поредицата никой не говореше за магия, а още по-малко за кралицата на Терасен. Цялата история до тук ни подготвяше за този момент, едно по едно парчетата се напасваха и колкото и неочаквани да изглеждаха някой решения те водят до тук, където е започнало всичко. Точно тук Селена е станала такава каквото ни беше представена в началото и точно тук тя се превърна в кралица, за първи път я видях в тази светлина, знаех че го крие в себе си, да на моменти е зла и манипулативна, но точно това я прави най-опасният възможен владетел. Няма значение 
с какво име я наричат, враговете и на Селена и на Елин са едни, и повярвайте ми, знае как да изпепели всичко, което докосне. Каол и Дориан, какво да ви кажа, не можех да приема какво се случва и с двамата (въпреки че съм фен на Роан), обичам ги, не ги виждам с Елин, но те заслужават да спечелят, а до тук видяха само предателство и болка. Но Каол няма да остави Дориан, дори това да му коства животът. Като споменах Роан, просто няма как до тук всеки да не си е оформил някакво мнение за всеки един, но за мен той е този, от който Елин се нуждае, елфическият войн може да е малко садистичен на моменти, но вади на преден план най-силното у нея, заедно са прекалено опасна 
комбинация, затова и ги обичам толкова. Колкото до Едион, в огнена наследница сякаш леко пренебрегнах присъствието му, но тук и да искаш не можеш. Той и Роан са нещо като свитата на Елин или като доста опасните бодигарди, не че и трябват такива. Идва ред да спомена колко много нови герой има тук, няма да ми стигне ден, ако се впусна в подробности, но мога да кажа, че всеки един си има точно определено място и роля, сега може да ви се струва, че просто се появяват от нищото, но Сара Маас никога не създава герой без да е мислила поне десет крачки 
напред, а Манон е най-доброто доказателство за това. В предишната книга си мислех, добре де, нейната роля каква ще е, а сега просто се чудя как не съм видя зад образа и, колко добре се вписва в цялата история.

“They joined hands.
So the world ended.
And the next one began.”


Последните страници просто може да седиш и да си мислиш какво става. Кралица на сенките е началото на историята на Елин, до тук
ние опознахме Селена, нейните слабости и силни черти сега е ред на кралицата да докаже коя е. Но както казах тя не е сама, а Сара Маас много добре знае как да преплете всичко. Това е поредицата, която не очаквах да се развие по такъв начин и да вплете в себе си магия, любов, предателство и лъжи. Ако смятате, че познавате историята до тук, най вероятно грешите. Нищо няма да е същото, а след като прочетете края, ще искате да се върнете в началото, за да може още веднъж да погледнете през очите на кралицата асасин. 

Ревю на :

9 април 2016 г.

Burn, Rewrite or Reread Book Tag

Burn, Rewrite or Reread Book Tag

Правилата на тага са лесни, избирате три книги и трябва да решите коя да изгорите (метафорично казано), пренапишете и препрочетете. Преди да започна ще кажа, че не знам защо избрах все мой любими книги, след като ги видях на лист си казах, о не, няма как да изгоря, която и да е от тях, но поне ще ми е доста трудно. Благодаря на Теди за тага, определено ме затрудни. От своя страна тагвам Ева ,Yulia K, Melly c и Yuli Atta успех.

1 Рунд

Тъмна любов-Дж.Р.Уорд
Изборът- Кийра Кас
Друговремец - Диана Габалдон

Добреее, може би ще пренапиша Друговремец, просто защото прекалено много обичам Джейми, за да го подложа на толкова много, ще препрочета Изборът, защото напоследък ми се губи началото на история и ще се наложи да изгоря Тъмна любов, просто защото другите книги от поредицата стават по-добри и нямам избор.


2 Рунд

The kiss of deception -Mary E. Pearson

 Хари Потър - Дж. К. Роулинг

Въглен в пепелта - Сабаа Тахир


Вече се чудя защо писах само любими книги. Но всеки, който ме познава знае, че никога няма да изгоря Хари, така че очевидно тя е книгата за препрочети. И сега вече не съм сигурна, но да речем, че ще изгоря Въглен в пепелта, заради нашата корица и играта на думи, изгаряне, въглен, да не ме съдете търся си безсмислени причини. И остава да се пренапише The kiss of deception, въпреки че лично аз нямам идея как.
 3 Рунд

Пърси Джаксън - Рик Риърдън
Петата вълна - Рик Янси
Рубиненочервено - Керстин Гир

Ще пренапиша Пърси и преди да кажете каквото и да е, имам причина. Може да се направи доста по-дълъг, знаете никога не е достатъчно от стила на Риърдън. Ще препрочета Петата вълна, скоро гледах филма и ми звучи логично и ще изгоря Рубиненочервено.

4 Рунд

Алена кралица - Виктория Айвярд
Лейди Полунощ -Касандра Клеър
Перфектната химия - Симон Елкелес

Нищо, че я завърших преди дни бих препрочела Лейди Полунощ, просто е толкова... обичам я. Перфектната химия просто няма какво да и пренапиша, ще се наложи да я изгоря. И остана да се пренапише Алена кралица, някой моменти признавам просто имах нужда да не са такива, въпреки че ги обичам.

5 Рунд

Двор от рози и бодли- Сара Маас
Крес - Мариса Мейър
 Doon - Carey Corp & Lorie Langdon


Ами бих пренаписала двор от рози и бодли, или за да съм по-точна бих оставила Фейра повече както си беше в началото.  Бих препрочела Крес, преди да започна Зима и остава да изгоря Doon.

 6 Рунд

Стъкленият трон - Сара Маас
Обсидиан - Дженифър Арментраут
Крадецът на книги - Майкъл Зюсак

Ще кажа, че ще изгоря Крадецът на книги, които е гледал филма или е чел книгата може би разбира защо. Ще препрочета Стъкленият трон, липсва ми началото на историята и ще пренапиша Обсидиан, бих направила Кити малко по  Bad ass.


Това беше, дори не знам защо избрах все любими книги лоша идея, но опитах да съм възможно най-обективна.

8 април 2016 г.

10 Beauty hacks you should know

10 Beauty hacks
 you should know

Знам, че този пост няма нищо общо с книги, но какво пък, нека разнообразим малко. Аз лично обичам да изглеждам добре, но има моменти, в които просто бързам и винаги нещо сe обърква, ако и на вас ви се е случвало знаете колко е неприятно да нямаш време, но да трябва да тръгваш. Може би повечето идеи ги знаете, а може би и използвате, но пък може и да намерите нещо полезно, на мен понякога ми спасяват живота.

1. Матирано червило
Матираното червило е нещо, което не само седи добре, но и издържа доста време, но не винаги имаш такова, но можеш и сам да пресъздадеш ефекта. Лесно е просто вземате салфетка поставяте я върху нанесеното червило и отгоре минавате с пудра, премахвате салфетката и воала устните ви седят матирани.


2. Проблемът на очната линия
Още помня първите месеци, в които се учих как да слагам очна линия, сега като се върна назад си беше просто трагично, но за тези които сега се учат едно предложение, използвайте тиксо. Предварително го прилепете към ръката, за да остане лепкавата част и го поставете на окото, също така е много полезно при опушен грим, за да се получи идеалната линия.


3.Как клечката за уши може да те спаси
Спиралата, едно от нещата, които съм сигурна че повечето използвате и ви е познат онзи момент в които спиралата се окаже върху клепача и изглежда като нанесена от две годишно, но ако използвате клечка за уши проблемът е решен.

4. Бебешките косички
Да всички ги имаме, а може да са толкова досадни. Когато нямам време да ги изправя, просто вземам четка за зъби напръсквам я с лак и ги приглаждам, издържа целият ден и не се налага да губя време с пресата.


5. Лакът
Не знам защо, но винаги когато се лакирам, разбирам че трябва да направя нещо и незнайно как всеки път се оказвам с някоя лента, която просто не трябва да е там. Просто използвайте студена вода, съхне много по-бързо и ще ви спести доста мъки.

6. Нов живот на спиралата
Много често установявам в последният момент, че спиралата ми е свършила и нямам друга в несесера, в такъв случай вземам разтвор за лещи и поставям няколко капки и спиралата издържа поне за още няколко пъти.


7. Фибите
Няма как да нямате малки черни фибички, които лично аз губя непрекъснато и да не сте се срещали с проблема на тяхното прекалено нестабилно състояние, поне при мен винаги решават, че няма да седят в косата ми. Отново просто ги напръскайте с лак и ще останат, където сте ги сложили.


8. Мед срещу изгаряне
Как да не обичаш момента, в които съвсем спокойно използваш пресата си или машата и просто я допреш до теб, понякога ми е идвало да я захвърля някъде, а след това трябва да се справям и с изгарянето. Оказа се че меда е доста полезен в такива моменти, просто нанесете малко на изгореното и ще е по-добре.(аз използвам и мас и невен, невероятно много помага, за да не остане белег)

9.  Навити дънки
Пролетта идна, а с нея и удобството на навитите дънки, а това значи че най-после трябва да накараш краката си да не изглеждат като Чубака. Е да ама, понякога просто не ви се занимава, в такъв момент вместо да пускате водата и да използвате кремове, един обикновен вазелин предотвратява това цялата ви кожа да се получи като нарязана с ренде.


10. Да възстановиш унищожения грим
Отново се връщам на червилото, но този път на момента в които то реши, че иска да падна, използвайте запалка или нещо подобно, за да го съберете с останалата част и да не се налага да вземате ново. Ако пък пудрата ви реши да стане на прах, може да сложите малко алкохол, да стане като каша и след това с поставете памучен тампон отгоре и до вечерта ще е като нова.



Ами това е, най-вероятно повечето го знаете, но никога не е излишно да се повтори. Надявам се а ви е било интересно лекото разнообразяване на тема, надявам се да съм помогнала малко, какви са вашите хитрини за справянето с ежедневните проблеми на грима.