31 март 2016 г.

March Wrap up

March Wrap up 
Мога да нарека този месеца братството на черния кинжал. Изобщо не очаквах да ме грабне толкова, пък да стигна до петата книга ми звучеше като, никакъв шанс. Доста ползотворен месец като се има предвид идването на края. Общо прочетени книги 8, очакван брой в края на февруари 3 с късмет.
Започнах месеца Перфектната химия на Симон Елкелес. Наистина харесах книгата, очаквах го, въпреки заложените клишета. Обичам точно този тип история, затова и не се изненадвам, че толкова бърз я завърших. Определено я препоръчвам, ако обичате леки и приятни истории, с нотка на напрежение. Оценка 5/5. Ревю може да прочетете тук.
Започва се, Тъмна любов - Дж. Р. Уорд, Братството на черния кинжал книга първа. Трябва да призная, че от доста време си мислих дали да я чета, но с малко убеждение реших да и дам шанс и след няма и седмица бях погълната от светът им. Тук няма да се впускам в обяснения, може да прочетете ревюто ми тук. Оценка 5/5.
Вечна любов Дж. Р. Уорд, Братството на черния кинжал #2. Вече бях погълната от поредицата и е доста трудно да ви обясня какво ми харесва, защото тук не става дума за една книга, а за поредица, която е много, ама много навързана. Никога не съм чела нео, което до такава степен да преплита няколко книги. Оценка 5/5.
Пробудена любов Дж. Р. Уорд, Братството на черния кинжал #3. Някак си няма как в цялото братство да не се появи, някой към която да я проявиш малко по-голяма симпатия, за мен това бяха двама души и първият е Зейдист. Ако ме питате защо, ами честно не знам просто нещо в него ме грабна. Оценка 5/5.
И заживели щастливо на Кийра Кас беше книгата, която за един ден ме извади от светът на братя, но много бързо отново се принесох при Америка. Липсваше ми да чета за този свят, а да надникнеш зад кулисите на нещо, което мислиш, че познаваш може да е доста вълнуващо. Ревю. Оценка 5/5.
Споделена любов Дж. Р. Уорд, Братството на черния кинжал #4, отново се връщам тук. Историята за единственият човек, влязъл в светът на брятвото и влюбил се в вампирка. Признавам си, тръгнах с идеята, че тази няма да ми хареса толкова, но се оказа, че нямаше нищо общо с това, което си мислиш. Запазена марка на Уорд е да ме изненадва. От тук вече не знам как да напиша ревютата, просто защото не искам да спойлна нещо, а е доста трудно както казах. Оценка 5/5.
Освободена любов Дж. Р. Уорд, Братството на черния кинжал #5. Да и моят втори любимец Вишъс. До тези чели книгите, не ме съдете за Ви и Зи, очевидно си имам тип, двамата си приличат в някой отношения, но все пак те са ми любимци засега. Просто трябва да кажа, че тази поредица може да ви изненада, има всичко. Екшън, романтика, мистерия и ако почнеш не може да спреш.

Последната книга беше по непланирана и от братство, Аз преди теб не е нещо, което да чете, ако чакате да видите дъга накрая. Книга, която крие много в себе си и те кара да си задаваш въпроси, скоро ще пусна и това ревю, за да не започна да пиша глупости отново.


Това беше моят месец, засега съм на Лейди полунощ и нямам планове за другият месец. Как мина при вас, доволни ли сте от прочетеното си за месец Март, а може би имате и планове за април?

28 март 2016 г.

И заживели щастливо

И заживели щастливо
Кийра Кас

Преди Амбърли да се озове в замъка…
Тя бе четворка, влюбена в единица.
Преди Максън да срещне момичето на мечтите си…
Той бе момчето на нечии други.
Преди Аспен да допусне някой нов в сърцето си…
Той бе решен да се бори за първата си любов.
Преди Марли да получи възможността да се влюби в принц… 
Тя бе омагьосана от пазач.

И заживели щастливо е книгата, която отговора на всички въпроси възникнали по време на Изборът, позволява ни да надникнем под друг ъгъл историята, която си мислим, че познаваме. Всеки един герой има своята история или поглед над нещата и просто заедно с него можеш отново да се потопиш в светът създаден от Кийра Кас, а ако сте като мен и сте влюбени в поредицата, няма как да не спрете погледа си на този книга. Разделена е на части, така че ще се спра на всяка една поотделно.

Кралицата
Признавам си бях доста любопитна да разбера повече за майката на Максън, кралица Амбърли, просто защото тя изглежда толкова мила, добра и всичко, което се очаква сравнение с краля, а не бива да забравяме, че тя е била четворка,  ако съдим по реакциите на краля по времето на избора на сина си никой не би предположил, че той е избрал за съпруга някой различна от двойка. Амбърли си е такава каквато си я познаваме, ужасно различна е с Америка, тя не отива на изборът, защото иска власт или титла, тя просто е влюбена в принца. Отношенията между тях са ужасно различни, млади са и наистина се обичат въпреки всичко, колкото и трудно да ми беше да го приема, Кларксън е бил нормален и уравновесен по времето на своя Избор, признавам му че да избере Амбърли е най-доброто му решение някога.

Не си длъжен да се превръщаш в такъв, какъвто не искаш да си. Обичаш реда? В такъв случай си изгради план, подготви се предварително. Постави си за цел да станеш кралят, съпругът и бащата, който искаш да бъдеш.

Принцът
Всички обичаме Максън и то с основание, но не бях се замисляла, че 
преди появата на 35 момичета, в животът му може да е имало някой, просто всяка, която не е Америка не ми се връзваше. Преди да започне всичко, той явно е бил доста по неуверен, но тогава едно червенокосо момиче му се развива без да я интересува кой е. Винаги е трябвало да бъде идеалният син, а сега и бъдещ крал, ужасно сладък е, защото просто идея си нямаше как да се държи с момичетата. Да видя всичко през неговите очи беше едновременно странно, но и много вълнуващо, все едно прочитам нова книга и се вълнувах по същият начин на първата им среща.

Ти си глупак, Максън Шрийв. Родителите ти са те повредили. Дори хиляди момичета да ти доведат в двореца, няма да има значение. Прекалено глупав си да разпознаеш любовта, дори ако седи пред очите ти.

Стражът
Като привърженик на Максън и Америка, за мен Аспен винаги е бил страничен елемент, които просто утежняваше ситуацията, но сега вече мога да кажа, че съм грешала, да той направи грешка, но иска да я поправи. Да гледа как момичето, което обича се влюбва в друг, ами не е лесно за приемане. Чак сега виждам колко сладък и мил е той, би направил всичко за Мер, така че определено се радвам, че той намери своят щастлив края, заслужава го след всичко през, което премина. Независимо от грешките си той винаги е действал както му диктува сърцето, така че официално не е страничен елемент, а просто Аспен, стражът които се промени.

Аз не можех да я имам, но поне той трябваше да ес отнася с нея като с принцеса. До момента се проваляше катастрофално.


Фаворитката
За мен историята на Марли дойде като гръм, дори не бях предполагала 
какво точно се случва с нея и изведнъж искат да я бичуват за предателството и с някой от стражите, от къде дойде това. Ами просто се е случило, бързо, неусетно и напълно необратимо. Картър и Марли нарушават всички правила, за да са заедно, обичат се и са готови да понесат последствията.  Освен това ми беше интересно да видя Америка и Максън през очите на някой от другите момичета, а Марли се изрази много точно за тях "Изглеждаха чудесно заедно. Той внасяше сдържаност в хаоса и; тя - безгрижност в сериозността му. "


И това е само част от тайните, които разкрива тази книга. Няма да ви издавам повече, но това е един последен поглед на историята, която обичаме, преди да кажем и заживели щастливо.  

24 март 2016 г.

I love spring TAG

I love spring TAG

С малко закъснение и за да пусна тагът, много благодаря на Кристина и Мери за него. Скоро ще пусна и другият и двата ми бяха много интересни.
1.Каква е пролетта там, където живееш?
Това ми е любимият сезон, така че където и да съм винаги ми харесва. Въпреки че точно сега тук си показва рогата и вали ужасно много, но като видиш цъфналите дръвчета ми минава.
2.Най-очакваното излизане на книга тази пролет?
Само една да беше, но може би ще заложа отново на лейди полунощ, нищо че още не съм завършила другите поредици на авторката.
3.Покажи корица, която ти напомня за пролетта.
 Почти всички избираме едни и същи, но те просто си лъхат на пролет.
4.Къде ще четеш тази пролет?
Като знам колко неща имам да правя се надявам да имам време, но най-вероятно у нас.
5.Намери корица със слънцето на нея.
Ако предположим, че това отзад е слънце и игнорираме факта, че това е оригиналната корица доста ми харесва.
6.Кои са любимите ти пролетни четива?
Не мисля, че имам книга, която до чета по точно определено време, но едно от планираните ми е гневът и зората.
7.Намери книга с много различни цветове по нея.
 Знаете, че трудно минавам таг без да спомена Хари Потър, така че нека не развалям традицията.

От своя страна оставям тага отворен за всеки, които желае да го направи, просто не съм сигурна кой остана, но ако има такива, чувствайте се поканени.

21 март 2016 г.

Follow me #2

Follow me #2


С малко закъснение, но честита първа пролет. В първата част на поста говорих за намирането на рокля и процеса около това, следващият етап поне за мен се оказа кандидатстудентският изпит, реших че може да вие интересно, за тези който не са минали по този път все още, как протича всичко и какво ти минава през главата преди и след това.
Изпитът ми беше тази неделя в Су, честно казано явно аз не съм от притеснителният тип и реално предишните дни си бях много спокойна. Преди него обаче за около час си ме хвана паниката, какво ли не мина пред главата, как да си намеря стаята, каква ли ще е темата. Реално все безсмислени неща, но защо да не се притесняваш за нещо като ти се отдаде възможност. В един трябваше да съм пред сградата на университета, но преди това решихме защо да не обикаляме магазините и после около 20 минути да търсим в последният момент къде да спрем. Ако не сте от София имайте, че спирането с кола си е цяло изпитание. В момента, в който вече бяхме пред Су имаше едно 500 човека, беше си лудница, но някак си ме успокои, че има толкова много хора, видях и познати лица и цялата паника просто изчезна, към два без нещо започнаха да пускат, ако не сте сигурни къде ви е стаята питайте, намирате я и подготвяте лична карта и един талон, за другите университети не знам да ли е така. Ако сте с телефон няма проблем, всичко се прибира в едно пликче и седи при квесторите. Влизате в залата, оставяте си нещата, вземете си вода 
или храна, химикалки и седнете на местата си и дишай те, няма нищо страшно. В зависимост от изпита тук нещата вече протичат различно, но се раздават едни пликове, не бързайте да пишете по бланките, за да не объркате, преди да излезете на място може да се попълни всичко, за да няма грешки. Вземате си нещата, излизате, при нас беше от задният вход и това е, изпитът свърши и вие сте живи. Бих ви посъветвала просто да не се шашкате, знам че може да звучи като нещо ужасно притеснително, но не сте сами, а и нищо не е фатално. Ако отидете с чисто съзнание и без някакви очаквания, много по-лесно ще мине всичко.

Като цяло няколко дена в София ми се отразиха доста успокояващо, далеч от стреса у нас. Направих няколко неуспешни опита да намеря дрехи за изпращането или поне обувки, но 
ударих на камък, но поне добре си походих. Искаше ми се поне да знам, че съм го свършила, но явно ще го оставя за по-късно. Ако досега не сте ходили в града, добре е преди това да отидете да видите къде е университет или факултет, може да ви спести търсенето на другия ден. Надявам се да съм била поне малко полезна и поста да ви е бил интересен, ако нещо искате да питате сега ми е прясна информацията и ще се радвам да помогна.  

19 март 2016 г.

Тъмна любов (Братството на черния кинжал #1)

Тъмна любов
Дж.Р.Уорд

Братството на черния кинжал #1

         Забравете за всички светещи вампири, или тези които убиват хора, за да се хранят, тази история няма нищо общо с каквото и да е от образът на сладникавите кръвопийци. Опасни, зловещи, но и невероятно предани, братството на черният кинжал ще преобърне представите ви за свръхестественият свят. Шестима войни водят една непрестанна битка, за да опазят неподозиращите хора от обкръжаващата ги опасност. Лесърите са организация на лишени от души ловци готови на всичко, за да затрият расата на вампирите, която всеки ден  намалява.
   Рот, кралят които отказва да седне на трона си, последният чистокръвен вампир и водач на братсвото. Дава едно обещания пред един от своите войни, да защити нищо подозиращата му дъщеря от свят на сенки и   смърт. За него това е просто едно обещание, което трябва да изпълни, докато не се запознава с момичето полувампир, което трябва да преведе през целият процес на преобразяване. Бет води напълно нормален, дори може би скучен живот на репортер. Без много приятели и каквато и да е перспектива за бъдещето. От малка обикаля по сиропиталища и приемни родители, а сега един непознат със застрашаваща външност и разкрива един друг свят, от който тя е част. Първата книга от поредицата Братството на черния кинжал е само малка част от една по-голяма картина, която очаквам да видя.

Добре дошъл в прекрасният свят на ревността, помисли си той. За да влезеш в него, плащаш с  непоносимо главоболие, почти неустоимо желание да извършиш убийство и комплекс за малоценност. 

Ужасно отдавна отлагах прочитането на книгата главно заради представата ми за вампирите, някак си очаквах да са скучни, но просто още в първите страници, където трябва да спомена е речник на думите, ми стана ясно, че това не е обичайната версия за вампирите. Тук няма нищо като пиене на кръв от хората за удоволствие, не живеят вечно и определено не са толкова трудни за убиване. Още в началото ще кажа, че това което най много ми хареса в книга е че всичко е навързано, предварително погледнах кой книга за кой от братята е(ако не знаете поредицата е за братята от черният кинжал и в различните книги се набляга на различен герой ). Постепенно опознаваш всеки или се запознаваш с герой, които в последствие ще са и в центъра на събитията, въпреки че в тази книга  гледната точка се развиваше от много хора и непрекъснато ме държеше в напрежение.
Рот (всеки един от братята има специфично има, което по някакъв начин отговаря на същността му) е последният без капка човешка кръв, кралят и лидер на братсвото. Огромен, заплашителен с тъмни очила, кожени дрехи и ужасно много оръжия. В него обаче поне за мен имаше частица празнина, или може би страх от това да застане на чело на народа си и затова още в самото начало беше толкова силно привлечен от Бет, тя излъчва онова очарование, но едновременно с това и готовност да се справи с всичко. Двамата са убийствена комбинация, тя никога не си е 
имала никой, а изведнъж буквално се хвърля в един свят, които не познава, но изпитва желание да разбере, за да се доближи до баща си или поне до останалият спомен за него.

Неочаквано й се прииска да го защити. Странно беше желанието й да
покровителства някого, физически далеч по-силен от нея. Но той имаше
нужда от защита. В спокойствието и тишината на мрака тя долавяше
вътрешната му уязвимост. Можеше почти да докосне сърцето му.

На фона на цялата страст между Бет и Рот, има още нещо в което се влюбих, добре де няколко неща и си имат имена. Всеки един от братството участва и по някакъв начин можеш да го опознаеш преди той да стане главният герой,а отношенията между тях ме караха да се смея, все едно да събереш банда момчета с прекалено много хормони на едно място, но те са си точно това. Най-необичайното в цялата книга, за което само мога да поздравя Уорд, че е изградила един свят, които не прилича на нищо, за което съм чела и в него е вплела различни истории, но толкова взаимно зависими, че чак се увличаш и не може да разбереш, че вече си започнал втората част (което аз направих още деня след като 
завърших тъмна любов). Все едно ти дават да погледнеш картина, а след това само елементи от нея, но ти все пак знаеш какво се крие зад нея и чакаш да видиш още и още, за да сглобиш цялата картина отново. И не на последно място трябва да спомена, че война която се води с лесърите, тепърва ще се развива, някак си допълваше книгата и я правеше микс от много различни елементи. 
Забравете всичко, което знаете и се потопете н един свят на мрак, войни и едно братство, което ще ви обсеби.


ПС: Това са имената на братята, но има и много други герой, които са важни, но ще ви оставя сами да се запознаете с тях, ако се чудите от сега си имам любимец, но няма да издавам кой е, поне засега.

Рот (Wrath) — гняв
Тормент, Top (Tohrment) — страдание
Рейдж (Rhage) — ярост
Зейдист, Зи (Zhadist) — садист
Вишъс, Ви (Vishous) — порочен

Фюри (Phury) — мощ

16 март 2016 г.

Top 7 Wednesday

Top 7 Wednesday

Favorite female characters



Отне ми не повече от 10 минути да се сетя за първите няколко в списъка просто,  защото за тях бях сигурна още преди да тръгна да правя списъка. Не мога да кажа, че всичките си приличат или пък са прекалено различни, но мисля че ги обединява едно, това че са силни женски герой, които знаят как да се борят за своето, ето такива персонажи харесвам, но да спра с обясненият и да мина към списъкът.

Селена - Стъкленият трон

Няма как да не започна с нея, първата ми мисъл когато четях резюмето и видях, че тя е асасин си каза, ужас това ще е някоя мъжкарана, която само може да убива, до това си мислех не ме съдете. Но тя се оказа напълно различна както не веднъж съм казвала, добра е в това да сритва задници и въпреки това има друга част от нея, която може да прекара целият ден с книга в ръка и Лапичка до себе си. Възхищавам се и на това, че въпреки цялата каша, която просто я преследва от малка тя не се отказа от хората, които обича.


Клеър - Друговремец
Доста по различна е от Селена, но това не я прави слаба, напротив в доста необичайна ситуация тя се справи с всякакви глупости, взе някой доста трудни решения и преди всичко винаги мислеше преди да действа, тя е от типа герой, който няма как да не харесаш, поне за мен.

Лия - The kiss of deception
Може би някой от вас само са виждали книгата, но ако сте чели ревюто ми ще знаете, колко много харесвам принцеса Арабела, може би най-вече заради приликата, която на моменти откривах със себе си. Първо тя избяга от сватбата си, защото не познаваше младоженеца и заживя като обикновен човек и то не заради каприз, а просто защото такива бяха убежденията и, освен това никога не съобразяваше срещу кого седи, ако мисли нещо го казва.

Хърмаяни - Хари Потър
Няма как да не е част от списък ми, както каза Рон, та те нямаха да оцелеят и ден без нея. Харесвам я не само, защото е ужасно умна и винаги знае как да постъпи, а най вече заради отношението и към приятелите си, би направила всичко, за да е до тях, а за това се иска кураж. Това са си 7 книги, които без нея нямаше да са същите.

Анабет - Пърси Джаксън
Ами още щом разбрах, че е дъщеря на Атина знаех, че ще я харесам, все пак и на мен винаги тя ми се пада по тестовете. Но като изключим всичко това тя е нещо като Хърмаяни, но с меч вместо пръчка. А и трябва да кажа, че напълно ги одобрявам като двойка с Пърси, нищо че родителите им не са в добри отношения. 

Тереза - Ангел с часовников механизъм

Май вече забелязахте общата черта между всички, те са ужасно смели, на моменти склони да се впускат в какви ли не опасни ситуации и са умни, винаги знаят какво трябва да се направи и седят винаги до хората, на които държат. Теса буквално беше хвърлена в светът на сенките и някак си  съумя да го приеме доста нормално, като се има предвид, че не всеки ден се срещаш с някой като Уил. 

Хелене - Въглен в пепелта

Сигурно се чудите, защо избирам и Хелене, ами не знам просто се сети за нея, за моментите, в които сваляше маската, метафорично казано и беше много повече от трениран убиец, беше просто себе си, единственото момиче сред група момчета, което винаги трябва да се доказва като равна. Да мисля, че това ми хареса у нея, че въпреки всичко не отстъпваше пред никой.


Ами май това засега са любимите ми женски герой, така като погледна наистина си харесвам еднотипни персонажи, с които търся сходни черти. Ако вие трябва да посочите любимки кои биха били ? 

12 март 2016 г.

How to annoy a reader

How to annoy a reader


Всеки от нас си има неща, които го вбесяват,а като човек, които обича да чете, определено мога да се сетя и за още много моменти, в които ми идва да ударя някой с Война и мир по главата за най-добър ефект. Знам, че на всички ни се е случвало и не ме срам да го призная, как да вбесиш читател, това е въпросът, чиито отговор е не искаш да знаеш особено, ако държа някоя интересна книга.

  • Когато напълно спокойно си се излегнал или седнал, напълно готов да започнеш с четенето. Историята се задълбочава и дори не може да откъснеш поглед и тогава някой влезе при теб. Хей какво правиш, говори ми де, * драматично обръщане на гръб, но този срещу вас не спира и не спира да говори, а при вас някой от героите изживява катаклизъм и последва въпросът... О аз да не ти преча... не не няма проблем аз така си гледам по принцип * пускайки злобен поглед, дори отчаян вече.

  • По-лошият вариант на първата ситуация. О здравей как си, четеш тази книга ли, о да знаеш колко е интересно, ама тя накрая умира де, но нищо ти ще видиш. Чакай, чакай какво нееее, защо, нищо не чух, пълно отчаяние, махни се от стаята, не ми говори даже. Знам, че на всички ви се е случвало, добре дошли в клуб.

  • Прекрасното чувство, когато някой дойде и все пак изглежда малко заинтересован какво правиш. Хей за какво е тази книга, ами разказва се за едно момиче, което се бори със различни създания като демони, вампири. Чакай вампири, блестят ли * отново изражението на пълно отчаяние. Не не блестят това не ти е Здрач, но все пак има вампири, но те не са толкова важните тук. А добре, чао.

  • Няма как да не се спомена онзи момент, в които някой дойде при вас и пита. Какво правиш, чешеш ли, защо. Ами не бе гении, правя си сянка, а сега се разкарай. Не наистина защо го правиш* момента, в които се чудиш къде е война и мир, когато ти трябва, просто не ми говори.

  • Когато четеш поредният момент, в който не може да се сдържиш и си излееше душата и някой влезе, какво става всичко наред ли е, защо плачеш... Мамоо Дъмбълдор и мъртъв, знаех че ще стане но защоо... Аха добре. Никой ли не ме разбира, знам знам погледнато така си е голяма картинка от страни, но малко съчувствие към не съществуващите ни любимци.

  • Връщаш се изключително щастлив с новите си книги в ръце. Просто искаш да разкажеш на някой всичко за тях и той те попита, пак ли защо са ти , дори нямаш място вече * ще си намеря, нищо не разбираш, това са моите бебчета, стой далеч. 



Да четеш книги си е доста трудно, направо си е живото застрашаващо, аз и без да държа книга съм си ходещо бедствие, но какво да се прави не мога без тях. Какво може да ви ядоса докато четете, знам че всички си имаме нашите моменти на лудост.