2 декември 2016 г.

Blogmas2016 #2

Blogmas 2016 #2

         What Does It Mean to Be a “Blogger”
  


Този месец започна повече от прекрасно, под това разбирайте #книгите ми пристигнаха, но ще ги взема чак в понеделник. Друго прекрасно нещо, да се отделиш от ледовитата София, която в момента прилича на ледена пързалка, не честно, убедена съм че се опитва да ме убие. Не мога да повярвам, че дойде ден, в който ще го кажа, в Плевен е по-топло. Факт!
Но като изключим атмосферните чудеса, другата прекрасна част от деня, когато някой в семейството ти има рожден ден, а какво значи това… храна, дори да се налага ти да я приготвиш. Мисля, че започнах да се отдалечавам от първоначалната идея зад поста, ами опа. Та за какво говорех или по-точно пишех.

Днес се замислих, че не всеки знае какво точно означава да си блогър. До всички, на мен поне, не ми плащат за това (като цяло в България не мисля, че има нещо такова, виж в Америка си е професия), просто го правя, защото ми доставя удоволствие. Още един мит, всичко това е лесно, приятно и става за секунди. Амиии… не точно, по-скоро изобщо. Случвало ми се е да седя и да гледам празният лист с часове и просто да си похапвам с идеята, че музата ще дойде. Но най-важното е не колко време отнема, а какво точно значи да си блогър. Поне за мен това се превърна в начин да изразявам мнението си, да срещна много нови приятели и не на последно място, да видя себе си в друга светлина. Може би някой от вас, тези които още седите и четете, сте се питали, дали да не си направя блог. 

Ето какво мога да ви кажа, ако наистина смятате, че можете за се справите с това да съчетаете личен живот, работа, училище и каквото още се сетиш + плюс това да си блогър (защото малко или много това си е един вид допълнително занимание) то не се замисляйте. Не е лесно, няма да ви лъжа, имало е моменти, в които просто не съм имала време да пиша, но въпреки това накрая винаги го правя, защото това се превръща в нещо като част от вас. Да си блогър не значи просто да седнеш да напишеш нещо, преди и след това има един милион малки неща, които са причината всеки един пост да носи различен дух. А да успеете да вкарате своята идентичност в нещо такова, е това вече си е предизвикателство.

Мисля тази година да пиша за каквото ми дойде на ум, понякога постовете може да са по-кратки, може да има прескочени дни, но от доста време не бях се събуждала с желанието да пиша толкова, благодаря ти блогмас за вдъхновението, а също и на цялата ни групичка. 

8 коментара:

  1. Пам, страхотен пост ❤!
    Съгласна съм с всичко, което си написала за това какво е да си блогър. Според мен най-важното е да имаш желание, мотивация и да съумееш да си себе си и чрез блогъртсвото да показвал себе си, а не съвкупност от неща и качества заимствани от другите. Още веднъж, много добра идея!❤

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, наистина си права, всички сме различни, а не просто модел на определен стереотип. ❤

      Изтриване
  2. Невероятен пост!
    Много добре си описала какво е да си блогър. Не знам как е при останалите, но, когато известно време не пиша в блога, се чувствам зле, неправилно и е почти като в дните, в които не чета - ужасно. Просто писането, ревютата са се превърнали в навик, без който не мога. :)
    Браво за страхотната идея!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За мен също е така, благодаря за милите думи :)

      Изтриване
  3. Ледовита София, друг път. :ДД Много си е хубаво даже. Честити книги, със здраве да си ги прочетеш. И да си блогър дори и в България никак не си е лесно, веднъж решиш ли да се отдадеш на това повикване. Много интересен пост и дано музата ти да продължава все така през всички дни до Коледа. :)

    ОтговорИзтриване
  4. София е покъртителна в момента, завиждам на всички, които са на по-топли географски ширини. Поста е доста on point, браво. Най-хубаво е спонтанното писане за каквото ти щръкне, после след малко обработка стават винаги невероятни постове!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Определено не бързам да се връщам. Благодаря, радвам се че си харесала поста. :)

      Изтриване