2 ноември 2016 г.

Ледено ухапване - Ришел Мийд

Ледено ухапване

Ришел Мийд

Книга втора от поредицата Академия за вампири.

От Академия за вампири разбрах едно, нямаше как тази поредица да не ми влезе под кожата. Може би първият път знаех какво да очаквам, защото вече бях гледала филма, но във втората част, на тази вълнуваща история, нямах никаква представа в какво се забърквам. Ришел Мийд е от онези автори, които не пестят усили при изграждането на героите си, но най-вече знае през какво да ги прекара, за да ги заобичаме дори още повече.

"Между другото, името ми е Роуз Хатауей. Седемнадесет годишна, обучавам се да защитавам и убивам вампири, влюбена съм в напълно неподходящ мъж, а най-добрата ми приятелка притежава необикновени магически умения, които могат да я накарат да изгуби разсъдъкът си.
Е, никой не е казал, че в училище е лесно!
"


След края на първата книга седях и около 3 минути си повтарях, не вземай следваща, не го прави. Не знам как устоях, но определено си струваше. За един месец не забравих дори един момент от историята, Лиса не е като другите морой, Роуз знае как да те нарита и има добър вкус за мъже, а академията крие прекалено много тайни. Историята не се ограничава до стереотипа, който изниква в главата ни при думата вампир, както казах и първият път, тази книга крие много повече в себе си, от колкото можете да си представите, ако още не сте се запознали с този свят. А в Ледено ухапване целият този свят е застрашен от сригоите, а те вече са си типичните кръвопийци. А като изключим това, в животът на Роуз прекалено много неща се объркват, дори повече от колкото си бяха сбъркани досега.

"Осъзнавах, че е грешно - знаех наизуст всички логични причини да стоим далеч един от друг. Но точно в този момент не ми пукаше. Не исках да се контролирам. Не исках да бъда добра. "

Дори не знам от къде да започна... първият път може би очаквах голяма част от нещата, но сега отварях всяка една страница с такова нетърпение да разбера какво ще се случи, че не знам как не осъмнах с нея. Обикнах всички герои и ми беше толкова интересно да проследя как се променят с всяка една глава. Това е един от най-големите плюсове на по-дългите поредици, може да проследиш как израства един герой, как започва да взема по-зрели решения, а и успяваш да го видиш както в най-силните му моменти, така и в онези, които напълно рухва. Но преди да продължа с това, няма как да не спомена един нов герой, да фенове на поредицата, за него говоря.  Ейдриън Ивашков... знаех това име много преди дори да прочета първата книгата, всеки, ама всеки ми казваше как той е невероятен, а аз си казвах, да, да добре ще го видим. Отне ми точно една страница в неговото присъствие преди да се включа във фен групата му. Не знам каква роля ще играе, нито как ще се променя в другите книги, но аз и така си го харесвам, може да е гадняр, ама е секси гадняр.

 На Ришел Мийд трябва да и се признае, че умее да изгражда героите си. Самият й стил на писане има една много интересна нотка, от една страна има невероятни описания, а от друга диалозите и могат да те накарат да седиш и да гледаш в точка. Това, което най-много ми хареса(като изключим Ейдриън) беше, че в първата книга всичко се концентрираше върху няколко неща, връзката между Лиса и Роуз, магията и самата идея. За разлика от втората, тук отново присъстват тези елементи, но не са толкова силно застъпени, за сметка на това са вкарани елементи като саможертвата, ревността и едно друго лице на Роуз. Ако в първата най-важната връзка беше между Лиса и Роуз, то тук става дума за друг вид връзка, която до сега само ни беше загатната. Книгата може да е кратка, но нещата се случват едно след друго, докато на самият финал дори не знаеш как да реагираш.

"Осъзнах, че не може да обичаш насила. Любовта или я има, или я няма. И ако я няма, трябва да умееш да си го признаеш. Ако пък я има, си длъжен да сториш всичко, което е необходимо, за да защитиш тези, които обичаш."

Бях скептично настроена към тази поредица,не знаех какво да очаквам, нито пък разбирах защо всички толкова много харесват поредицата. Вече спокойно мога да кажа, че съм една от многото фенове на Академията.


Ревю на Академия за вампири. 

10 коментара:

  1. Много хубаво ревю, аз самата прочетох "Ледено ухапване" и, както писах в ревюто си, се влюбих в поредицата още повече. А краят беше покъртителен. Защо, Ришел?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Просто Ришел знае как да ни държи в напрежение, краят определено много ме изненада.

      Изтриване
  2. Добре дошла във фенклуба на Ейдриън! Невероятен е, нали?

    ОтговорИзтриване
  3. Ейдриън!!! <333 ;dd Краят на книгата е един от най-тъжните в поредицата...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вече дори не знам какво да очаквам...

      Изтриване
  4. Много ми хареаха и двете ти ревюта към книгите. Академията е една от любимите ми поредици и винаги ми става едно топло на душата, като чета нейни ревюта. Ще очаквам и ревютата ти за останалите книги (и за Кръвни връзки ако планираш да четеш). И Ейдриън е страхотрн, нали? И на мен ми отне една страница, за да го обикна:дд

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, съвсем скоро ще продължа с поредицата, най-вероятно ще прочета и кръвни връзки. А колкото до Ейдриън, май две мнения няма ^^

      Изтриване
  5. Знаех си, че ще харесаш Ейдриън! Просто няма как да не го харесаш този човек. Повярвай ми в последствие ще го харесваш още повече. А и страхотно ревю! :Д

    ОтговорИзтриване