20 ноември 2016 г.

Килия номер 7 - Кери Дрюъри

Килия номер 7

Кери Дрюъри

 Ако вие имахте правото да прецените дали някой е виновен или не и точно вие да решите дали той да умре, какво бихте направили? Всеки ден вземаме хиляди решения, за които дори не се замисляме. И въпреки това въпросът не е какво или защо го правим, а какво би станало, ако животът на друг зависеше от един есемес.
 Джаксън Пейдж е любимец на народа, затова последното нещо, което всички са очаквали, е да заловят 16 годишно момиче с пистолет до трупът му.
 И каква по-добра идея от това, да превърнеш смъртта и наказанието в телевизионно предаване. Пред очите на целият свят, Марта трябва да се справи с това да отброява 7 те дена до смъртта си, всеки ден в нова килия, всеки ден все по-малко светлина.
 Телевизията е създадена, за да манипулира човешкото съзнание, да създава илюзията за власт и свобода, но зад едно "Аз убих Джаксън Пейдж" седи много повече, от колкото може да видиш през екрана.

***

 Не бях сигурна какво да мисля за книгата преди да я започна, от една страна сюжетът ми звучеше като глътка свеж въздух, но от друга страна не бях сигурна дали ще ми хареса. Но още в самото начало осъзнах колко необичайно е написана книгата и как след всяка една страница си задавах купища въпроси. Поне за мен тази книга не е просто една история, която да седнеш и да прочетеш, за да я разбереш наистина, трябва да вникнеш зад смисълът на думите. Килия номер 7 ме накара да се замисля, но също така и ми показа колко крехко може да е човешкото съзнание. Ако тръгна да се впуска в подробности, за властта, манипулацията и корупцията, ще навляза в прекалено дълбоки нива на размишления. Не мисля, че ще ви е интересно да четете един кратък роман, защото не знам колко неща ми минаха през глава, когато завърших книгата.

"Властта е най-могъщото нещо на света. Който държи властта, може да прави каквото поиска. Може да се е сдобил с нея по законен път, но начинът по който я задържа, увеличава или упражнява...ето това е притеснително."

 Като казах, че книгата е изградена доста необичайно, наистина имам предвид необичайно. Всяка глава се развива по различен начин, в един момент си в килията заедно с Марта, а в следващият просто си един обикновен зрител на "Смъртта е справедливост". А и самата идея за това как, всеки един ден значи нова килия, всяка по-потискаща от предишната, определено те кара да се чувстваш като част от телевизионно предаване.
 Колкото до самата Марта, ами от самото начало я харесах. До известна степен следваше онзи модел на момичето от бедните райони, израствало само. Онова малко момиче, чиято съдба просто е била предначертана да достигне до този момент. И въпреки това, колкото и клиширан да е пътят, който извървява, по някакъв начин те кара да и симпатизираш,  не само защото виждаш през какво преминава, а може би и защото успяваш да надникнеш зад истинските и намерения.

" - Тогава да споделим небето и звездите и да им се порадваме, докато можем. Докато имаме това, докато е чисто. "

 Марта е просто една малка част от цялата картина, всичко което виждаме са едни образи, налага ти се сам да ги сглобиш, да си изградиш свое мнение и едва след това да започнеш да осъзнаваш какво в действителност се случва. Може би всеки вижда героите по различен начин, за едни основна роля може да изиграе психоложката, или пък приятелите на Марта, но в крайна сметка всичко води до едно, какво ще стане, ако оставиш хората да вярват, че те решават всичко. Може би докато четете книгата ще се поставите на място на един обикновен зрител и ще се опитате да решите, дали тя трябва да живее или да умре.
Килия номер 7 може да те накара да поставиш под съмнение и най-малкият детайл, може да те накара да си зададеш милиони въпроси, дори да поспориш със себе си за някой тях. Но най-вече ти дава възможността сам да прецени каква роля искаш да играеш в книгата. От една страна светът няма нищо общо с нашият, но от друга има прекалено много сходни черти, а това определено е още един въпрос, над който да се замислим.  
              

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

2 коментара:

  1. Много хубаво ревю, може би някога много напред в бъдещето ще дам шанс на книгата ако мога да си покажа главата някога на въздух :дд Картинките ми направиха впечатление ... Ти ли си ги направи, ако е така - супер и да не е пак са красиви, и ми харесват цитатите в тях. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще ти я дам, когато ти дойде музата за нея :D Иначе да, аз ги правих. ^^

      Изтриване