4 октомври 2016 г.

Всичко, всичко - Никола Юн

Всичко, всичко

Никола Юн

Приели сме за даденост всичко около нас, въздухът, природата, всички онези малки неща, който по един или друг начин ни правят щастливи. Представете си никога да не сте виждали извън прозорците на малката ви стая, представете си да виждате само двама души. Един свят, в който осемнайсет годишната Мадалин живее в едни сапунен балон, далеч от целият свят. ТКИД е рядко заболяване, което те държи далеч от животът, от всички онези моменти, които всеки човек трябва да преживее. Преди да види него.
Оли, момчето облечено в черно, новото съседско дете. Момчето, което се катери по покрива, винаги се усмихва и има невероятни сини очи, такива в който Мади се губи още от първият момент. И просто така всичко, което досега и е стигало, вече не е достатъчно.
Животът е низ от моменти, които всеки трябва да изживее, а обречената любов е част от това. А Мади от самото начало знае, че Оли ще промени всичко, дори това да значи, да излезе от своята защитена зона.

***

Започнах тази история с онази нотка на предубеденост, всеки път, когато прочета, че става дума за някое заболяване или нещо подобно, си имам едно на ум. А сега, когато затварям последната страница, единствената дума, с която мога да опиша тази книга, е необикновена. От оформлението до финалът, който признавам си, напълно успя да ме накара да забравя за всичко. Историята може да не е нещо, което да те привлече или да си кажеш, това определено е нещо различно, но е написана, така че да те докосне, да те накара да се замислиш. Никога досега не бях чела книга, която да изглежда по този начин. Поне аз, преди да я отворя, дори не знаех какво се крие в нея. Всяка една картинка крие в себе си всичките онези думи, който понякога не може да изречем.

"Понякога правим нещо поради правилната причина, друг път - поради грешната, а понякога е невъзможна да направим разлика между двете."

От самото начало Мади ме накара да я виждам като герой, който просто има нужда да види светът, да почувства всичко. Независимо от това, че тя не знае какво се крие зад вратата, не беше някой ще седне да се оплаква от животът, да се пита защо именно тя. Обича книгите, обича да говори за тях, тя е архитект, тя е мечтател.

Оли е от героите, които не може да опознаеш до край. От онези, който носят в себе си онази нотка на загадъчност, но знаеш че винаги може да разчиташ на тях. Дали тоя е от лошите момчета...ами мисля, че е по-добре сами да решите.



"Ако животът ми беше книга и можеше да бъде прочетена отзад напред, нищо не би се променило. Днес е досущ като вчера. Утре ще бъде като днес. В  "Книгата на Мади" всички глави са еднакви.
Докато не се появи Оли."

Повечето пъти, когато чета някоя книга, още дори преди да я започна, имам поне малка идея какво може да очаквам от развитието на историята. Може би това беше една от първите книги, които започнах без никаква представа как би могла да се развие. 

Въпреки че на моменти мисълта ми се струваше малко накъсани, може би именно в това е чарът на историята. Тази книга ме накара да се замисля, рядко говоря за това какво мисля за решенията на героите, но този път смятам все пак да кажа нещо. За мен самата история се базираше на това, че животът е риск, а за да загубиш поне трябва да си опитал. Опитах се да се поставя на мястото на Мади и бих направила всичко, което направи и тя, защото животът нямаше да притежава всички онези нюанси, ако никога не поемахме рисково. Няма да задълбавам, но за да разберете какво точна имам предвид, трябва да започнете тази книга със съзнанието, че понякога нито бъдещето, нито миналото, имат значение, понякога единственото, което има значение е тук и сега.

- Любовта не може да ме убие - повтарям аз думите на Карла.
- Това не е вярно - отвръща тя. - Кой ти го каза?


Това е една книга, която може да ти покаже всички аспекти на живота, защото всичко около нас не спира да се променя, всичко е един риск. Всичко всичко е история за любовта, която се появява, когато най-малко очакваш, но точно, когато имаш най-голяма нужда от нея.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар