16 септември 2016 г.

Златният мост - Ева Фьолер

Златният мост

Ева Фьолер

Казват, че любовта устоява на всичко, дори на времето. Ами ако изведнъж просто забравиш, че някога си обичал...

Минава цяла една година, в която Ана вече е част от пътуващите във времето. Със Себастиано преминават през множество опасни мисии, но една задача в Париж променя играта из основи. Когато Ана разбира, че приятелят й е в капана на времето и то не къде да е в Париж през 18в., дори не се замисля преди да се качи на самолета. Дели ги само един златен мост и има няма 400 години. Но има една мъничка подробност, Себастиано не помни нищо, даже се мисли за мускетар длъжен да защитава кардинала. И просто така зад края на моста, Ана се озовава в центъра на една кралска интрига, за която всеки е чувал, а тя е длъжна да преживее.  Може ли да накара Себастиано да се влюби в нея отново или просто трябва да се изправи срещу него? От пищни балове до подмолни игри, какво още крие това пътуване във времето?

***

След поредица от романтични романи имах нужда от нещо различно, така се вписа Златният мост. В началото започнах малко с предубеждение, не че не харесах първата книга, просто не беше оставила особен спомен у мен. Мислех си, че това ще ми развали четене, но още в самото начало напълно забравих, че е имало първа книга. Точно това, което не помних обаче беше описано просто и разбираемо, за разлика от първата, в която имаше моменти, в които не разбирах всичко, но сега за няколко страници опознах по-добре историята, от колкото за цялата предишна книга.

"Любовта често е по-силна от разума, Ана. Сляпа е за опасностите."

Пътуването във времето винаги ми е било много интересно, затова и нямаше как да прескоча тази. Чела съм и други подобни, но за първи път попадам на авторка, която толкова добре да е проучила всичко. Историята ми е слабост и просто нямаше как да не ми се набие на очи, както в предишната така и в тази, колко достоверно е описано всичко. Щом имаш онова усещане, че като си затвориш очите може да се пренесеш там, значи авторът си е свършил добре работа. 

Другият елемент, който ме изненада много приятно беше това, че книгата съчетава реално историческо време и една история, за която всички са чували, Тримата мускетари. Въпреки че не съм чела книгата на Дюма, стилът на писане успява да те предразположи до такава степен, че да си мислиш, о да това много ми напомня на книгата за Тримата мускетари. (дори да не обичате историята лесно може да се ориентирате, няма как да не сте чували за кардинал Ришельо, или точно преди управлението на Краля Слънце, Луи XIV). Всеки един детайл, от дрехите, баловете и цялостната обстановка е изпипан до съвършенство, заедно с всичките проблеми на онова време, в което Ана намира начин да се впише.

"Да, той беше шпионин и служеше на грешната страна, ала аз бях безнадеждно влюбена в него."

Не знам колко опит е успяла да придобие в тази една година, но определено ми изглеждаше като друг човек. Вярно, че този път знае какво прави, но все пак има една малко по-борбена част в нея, дори на моменти усещаш как успява да преглътне цялата ситуация със Себастиано. 

Признавам си, че в първата книга малко го приемах за даденост, той просто беше там и изпълняваше някаква задача. Но сега, когато дори не помни кой е за първи път ми стана интересен като герой. Започнах да следя действията и решенията му, чак сега разбрах, че реално аз го харесвам. Но едно нещо, което го имаше в първата книга намери мястото си и тук. Ана и Себастиано никога не изпълняват мисията си сами. Зад тях има цяла група от второстепенни герой, като всеки от тях има своята история. Никога не знаеш какво точно си мислят, а и Ана няма как да пита.(бариерата и цялата ситуация с тяхното пътуване във времето е доста по-различна като идея, но именно това е още един фактор към това, историята да се отличава.)

"- Всъщност кои сте вие, старите? От къде идвате? Да не сте нещо като боговете на Олимп? Както при Пърси Джаксън? Само че във вариант пътуване във времето? Вие в действителност стари ли сте?Или е част от дегизировката? И какво, по дяволите, имаш под превръзката на окото си? "

Не винаги успявам да почувствам същата тръпка, докато чета продължението на някоя книга. Но Златният мост не само, че е едно невероятно продължение, а и надминава първата.


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата.

2 коментара:

  1. Прекрасно ревю ^^ От дълго време се колебая относно продължението, но след рецензията ти със сигурност ще дам още един шанс на поредицата ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Заслужава си, аз също не бях сигурна дали ще ми хареса, но определено се радвам, че и дадох още един шанс. <3

      Изтриване