21 март 2016 г.

Follow me #2

Follow me #2


С малко закъснение, но честита първа пролет. В първата част на поста говорих за намирането на рокля и процеса около това, следващият етап поне за мен се оказа кандидатстудентският изпит, реших че може да вие интересно, за тези който не са минали по този път все още, как протича всичко и какво ти минава през главата преди и след това.
Изпитът ми беше тази неделя в Су, честно казано явно аз не съм от притеснителният тип и реално предишните дни си бях много спокойна. Преди него обаче за около час си ме хвана паниката, какво ли не мина пред главата, как да си намеря стаята, каква ли ще е темата. Реално все безсмислени неща, но защо да не се притесняваш за нещо като ти се отдаде възможност. В един трябваше да съм пред сградата на университета, но преди това решихме защо да не обикаляме магазините и после около 20 минути да търсим в последният момент къде да спрем. Ако не сте от София имайте, че спирането с кола си е цяло изпитание. В момента, в който вече бяхме пред Су имаше едно 500 човека, беше си лудница, но някак си ме успокои, че има толкова много хора, видях и познати лица и цялата паника просто изчезна, към два без нещо започнаха да пускат, ако не сте сигурни къде ви е стаята питайте, намирате я и подготвяте лична карта и един талон, за другите университети не знам да ли е така. Ако сте с телефон няма проблем, всичко се прибира в едно пликче и седи при квесторите. Влизате в залата, оставяте си нещата, вземете си вода 
или храна, химикалки и седнете на местата си и дишай те, няма нищо страшно. В зависимост от изпита тук нещата вече протичат различно, но се раздават едни пликове, не бързайте да пишете по бланките, за да не объркате, преди да излезете на място може да се попълни всичко, за да няма грешки. Вземате си нещата, излизате, при нас беше от задният вход и това е, изпитът свърши и вие сте живи. Бих ви посъветвала просто да не се шашкате, знам че може да звучи като нещо ужасно притеснително, но не сте сами, а и нищо не е фатално. Ако отидете с чисто съзнание и без някакви очаквания, много по-лесно ще мине всичко.

Като цяло няколко дена в София ми се отразиха доста успокояващо, далеч от стреса у нас. Направих няколко неуспешни опита да намеря дрехи за изпращането или поне обувки, но 
ударих на камък, но поне добре си походих. Искаше ми се поне да знам, че съм го свършила, но явно ще го оставя за по-късно. Ако досега не сте ходили в града, добре е преди това да отидете да видите къде е университет или факултет, може да ви спести търсенето на другия ден. Надявам се да съм била поне малко полезна и поста да ви е бил интересен, ако нещо искате да питате сега ми е прясна информацията и ще се радвам да помогна.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар