19 януари 2016 г.

Въглен в пепелта

Въглен в пепелта

Сабаа Тахир

Колко далеч си склонен да стигнеш за семейството си, какво би направил за свободата си? На пръв поглед това са два напълно различни въпроса, но не и когато те преплитат съдбите на двама души, които си приличат много повече от колкото предполагат и двамата са роби на съдбата. Империята на Книжниците отдавна е загубила мощта си и сега плаща цената, докато империята на Войните е безпощадна и винаги готова за битка. Лайя е момиче от Книжниците с една цел, до спаси брат си от ръцете на Маските, най-безмилостните войни, калени още от малки. Елиас е Маска, която отказва да приеме, че убийството е единственият начин и планира да дезертира, но тогава се намесва един древен закон, който го среща с момичето, което е готово да рискува живота си, влизайки в гнездото на Маските като шпионин. Но накрая въпросът остава същият, колко далеч ще стигнеш, за да победиш всеки срещу, който съдбата те изправи.


Бойното поле е моят храм. Върхът на моят меч е моят свещеник. Танцът на смъртта е моята молитва. Убийственият удар е моето освобождение.

 Книгата ме остави без думи, до самият край ме държеше в напрежение и просто ме накара да се влюбя в целият свят, която Сабаа Тахир е изградила. Това ми направи най-голямо впечатление, как всяка една история за джинове и други същества е много повече от история, която се разказва на децата. Има толкова голяма разлика между Книжниците и Войните, но от друга страна могат да са много еднакви. А това че може да опознаеш и двете страни, само допълнително усилва интензитета на историята.

Страхът е полезен, Лайя. Той може да те опази жива. Но не му позволявай да те контролира, да сее съмнение в теб.Овладее ли те, използвай единственото по-силно и неразрешимо от него, за да го пребориш, своят дух. Своето сърце.

 Лайя първоначално беше просто едно изплашено момиче с прекалено много зад гърба си. Но трябва много кураж, за да се изправиш срещу самият себе си, в името на някой близък, затова толкова я харесах от самото начало. Привидно слаба в себе си крие огън, които рано или късно трябваше да пламне. С всеки един ден малко или много тя израстваше, но най вече започна да се доверява на себе си. Колкото до Елиас при него беше очевидно, че е силен уверен и притежава всичко, което го прави добра Маска, овен едно, той просто не се наслаждава на това да отнема животи. Търси промяна, точно това той видя в Лайя, онази вътрешна борба, която и той води.

Ти си въглен в пепелта Елиас Валерий. Ще хвърляш пламък и искри, ще опустошаваш и рушиш. Няма как да промениш това, нито да го спреш.

Хелене е другият герой, които е важна част от историята, тя е добра в това да е Маска, може би дори прекалено добра. Пълна противоположност на Лайя, но и тя има своите слабости и страхове. И въпреки всичко, което се случи за мен тя си остава най-добрата приятелка на Елиас, тази на която
толкова пъти е доверявал живота си. Колкото до Съпротивата, тези заради,  която всичко се случи (добре де, не виня само тях) просто казано не ги харесва. Не знам до колко съм права и какво ще се случи, но пак мисля, че поставят техните интереси на първо място не тези на народа си. Това че историята не се градеше само на чувствата, но въпреки това ги имаше и когато станеше просто не може да се отлепиш от книгата, я направи даже още по-интересна.
 Доста се чудих дали да чета книгата, главно заради корицата, просто нещо не ме грабна, но след всички положителни отзиви нямаше как да не я взема. Изобщо не съжалявам, че го направих, напротив сега просто се надявам книгата да има продължение, защото няма как това да е финала. Дори не съм сигурна да ли го очаквах, просто знам, че има още толкова много, което трябва да разбера. Просто трябва да се прочете, за да се потопиш наистина в магията на тази книга.


Има два вида вина- Едната те съсипва, а другата ти дава цел. Остави твоята да те тласка напред. Да ти напомня какъв искаш да бъдеш. Тегли черта в ума си и никога повече не я прекрачва. Ти имаш душа. Може да е наранена , но все още е у теб. Не им позволявай да ти я отнемат, Елиас.



2 коментара:

  1. Прекрасно ревю.Снимката с мандаринките е чудесна, не бях си помисляла, че толкова добре може да съчетаят цветовете. :дд

    ОтговорИзтриване
  2. Беше доста на бързо скалъпена снимка в междучасието :D

    ОтговорИзтриване