28 ноември 2015 г.

Magic Beyond Words

Magic Beyond Words


 1 090 739 думи, 3 363 страници,  199 герой, 17 часа и 14 минути, 8 филма, 7 книги, 1 история Harry Potter.

Преди по-малко от 3 месеца започна моето пътуване в света на книгата за малкият магьосник на име Хари Потър, а днес затваряйки последната страница искам да започна отново, за да преживея цялата магия още веднъж. Каквото и да кажа няма да е достатъчно, за да опиша колко много държа на книгата и колко много промени за мен. За някой може да е странно, че книгата може да те промени, но за мен е точно така. Отвори съзнанието ми за един друг свят и въпреки че ми отне 18 години да го открия, се радвам че все пак го направих.Още с първото изречение знаех, че ще стана една от многото почитатели на историята, но не и че ще се превърне в любимата ми книга. Най-странното е, че именно моето поколение израсна с историята на Хари, а аз до преди не повече от година не бях гледала дори половината от филмите. Не мисля, че знам защо,
просто повечето пъти го хващах по телевизията, не знаех кои филм по ред е, и ред други тъпи причини, но един ден просто си казах искам да го гледам и за 2 дена не се отлепях от екрана, за да завърша и 8 те филма. А за да стане още по-странно, като бях може би на 7 8 един приятел имаше цялата поредица и всеки път като бях в тях имах една и съща реакция, ти си луд, не ми казвай че си ги прочел всичките, какво толкова ти харесва. Моите най-искрени извинения сега те разбирам, да отне ми доста време. Ако някой се пита защо ми отне няколко месеца, за да завърша поредицата отговора е доста прост. Книгите не бяха мой и ги вземах една по една(не исках да ги чета на лаптопа, исках да си отгръщам страниците), а и четях само вечер, защото ми беше най-спокойно и приятно.

Следващата част съдържа спойлери, препоръчвам да не четете, ако все още има някой, които не знае за какво става дума.

Ще опитам да дам мнението си за всяка една от книгите, а после и за любимите ми герой, което ще е доста трудно при положение, че ги обичам всичките, добре е към някой съм смесени чувства.

Хари Потър и Философският камък -Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че — слава Богу! — са напълно нормални.

Така започна всичко, с напълно нормалните леля и вуйчо на момчето, което оцеля. От самото начало харесах Хари, въпреки че семейство Дърсли, определено не таяха особено добри чувства към него(та те го караха да спи под стълбите) той не се оплакваше и приемаше всичко. Когато започнаха да пристигат писмата от Хогуортс,сигурно се радвах повече от Хари, а когато дойде и Хагрид да му каже, че е магьосник, седях и си се усмихвах. Започна първата година в Хогуортс, разпределителната шапка(само не Слидерин, само не Слидерн), появата на Хърмаяни и Рон, Диагон-Али и всичко друго вълшебно.

Истината ... тя е нещо красиво и страшно, и затова трябва да се отнасяме към нея с голямо внимание

 Но заедно с тях се появи и първият учител по защита срещу черни изкуства- Куиръл, честно ако не бях гледала филма, ама никога нямаше да се сетя, че той търси камъка, а още по-малко, че крие Волдемор зад огромния тюрбан, само тази дума се сетих. Тук беше и първата среща със
Сивъръс Снейп, от самото начало го намразих, но въпреки това бях свикнала с присъствието му. Едно от многото неща, които харесах в първата книга е, че в нея беше един от малкото моменти, когато Рон поема водачеството, при играта на огромният шах, още тогава усещах силната връзка, която изградиха тримата и съм сигурна, че ако не бяха заедно, Хари нямаше да оцелее, за да се бие с Вие знаете кой. И след много премеждия, битка с триглаво куче, трол и още много други, Хари успешно завърши годината и вдигна, както купата на домовете така и тази по куидич, а аз вече нямах търпение да разбера какво ще стане по нататък. 

Хари Потър и стаята на тайните    
Година втора в Хогуортс и още в самото начало всичко се обърква. Тук имаше две неща, които няма да забравя - първата истинска поява на Джини, унищожаването на първият хокрукс и историята на Том Ридъл, добре явно са три. В началото ми отне време да направя цялата връзка, че стаята се отваря отново, кой е Том Ридъл, да бях много объркана.


Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности.

Изведнъж започнаха всичките вкаменявания, някакви послания, а аз се чудих какво става. О друг любим момент, когато Хари и Рон приеха образите на Краб и Гойл и говореха с Малфой, май него не го споменах. Той е героят, които ми се струва по средата, лута се между това което мисли, че е и това, което може да бъде. Въпреки че неприсъстваше на толкова много места, още в началото си имах изграден образ за него, знаех че е лошият, цялата мания за чистокръвните беше ясно, но все пак мисля, че просто не винаги показваше цялата си същност. И отново битка с огромна змия, унищожен дневник, сълзи от феникс... и така завърши още една година.

Хари Потър и затворникът от Азкабан
Това ми е една от любимите книги в поредица, не обръщайте внимание, че го кажа и за следващите. Тук отново има три неща, които обичам. Цялото пътуване на Хърмаяни с времевръта, историята на създаването на
Хитриумната карта и Сириус Блек.

“We've all got both light and dark inside us. What matters is the part we choose to act on. That's who we really are.”

Така че започвам от него, не знам защо, но дори в началото, когато Хари смяташе, че той го преследва, аз си знаех, че той е добър и не е извършил нищо от това, в което го обвиняват. А сцената, в която каза, че би се радвал Хари да живее с него, просто затвърди очакванията ми. Тук се появява и третият учител по защита срещу черни изкуства - Лупин, познат още като Лун един от създателите на Хитроумната карта. Той изигра важна роля за Хари, научи го да създава покровител, а и беше първата връзка на Хари със семейството му. Мисля, че щеше да е интересно, ако във филма бяха включили историята за Лун, Опаш, Лап и Рог, малко повече щеше да се вникне в отношенията между тях и колко голямо същност е предателството на Петигрю.

Последиците от нашите действия са толкова сложни и многообразни, че да се предсказва бъдещето е наистина много трудна работа.

 И не на последно място Дименторите, какво повеча да кажа. Момента, в които Хари започна за се сражава с тях, за да защити Сириус ме накара да изтръпна, знаех че вече е пораснал и е минал през много, но да видя как започва да се бори за хората, които обича е друго. Успя да мине още една година, но вече имаше надеждата, че някой ден ще иде при кръстника си.

Хари Потър и огненият бокал
Това беше книгата, която окончателно сложи край детството на Хари(не че е имал такова). Този път той трябваше да се изправи срещу всички и да докаже, че няма нищо общо с огненият бокал. Доста по необичайна година за Хоруортс, но запознанството с другите две училища беше много вълнуващо. Всяко едно от трите изпитание подлагаше на въпрос на само досетливостта на учасника, а по-скоро находчивостта му. И въпреки че Лудоокия помагаше да Хари, така да се каже, ако той не беше уверен в уменията си никога нямаше да стигне до там, че отново да застане лице в лице с Волдемор .

Различните обичаи и езици нямат значение, ако целите ни са еднакви, а сърцата – отворени. (...) И ако в някой момент сте изправени пред избора между правилното и лесното, спомнете си какво сполетя едно мило, добро и смело момче, само защото се бе озовало на пътя на лорд Волдемор.

Още в момента, когато Хари и Седрик се пренесоха с летекода исках да им кажа върнете се, не продължавайте. И тогава се появи и предателя Петигрю носещ подобието на Волдемор, а после и смъртожадните дойдоха, а Хари отново беше сам. Но момента, в които след сблъсъка на магиите им се появиха образите на Лили и Джейм, Хари отново намери сила в себе си. Ама Седрик, беше прекалено късно за него, много го харесвах, не беше като другите, които обвиняваха Хари в измама.А когато се върнаха и всички се радваха, че има победител, просто исках да ги накарам да млъкнат. Седрик Дигъри беше първият загинал, но не и последния.

Хари Потър и ордена на феникса
След доста размисли коя ми е любимата от поредицата, мисля да кажа тази. Случиха се толкова много неща, от самото начало освен , че Хари отново беше на праивит драйв за лятото и трябваше да се дори с диментори, голяма част от магическият свят не вярваха на него и Дъмбълдор. Но тогава се появи ордена и сякаш беше единственото нещо,
 което изглеждаше сигурно и не подлагаше на съмнение завръщането на вие знаете кой, а и Сириус беше там. Но после лятото свърши Дъмбълдор все още седеше далеч от Хари, а на свободното място за учител по защита срещу черни изкуства дойде Ъмбридж. Побиваха ме тръпки от тази жена, с малката и саркастична усмивка и покашлянето, но поне доведе до нещо добро, създаването на Войнството на Дъмбълдор.

Младите не могат да знаят какво мисли и чувства един стар човек. Ала старите хора носят вина, ако забравят какво е да си млад ...
Магьосниците могат да оставят на земята отпечатък от себе си, да се носят като бледи сенки там, където навремето са се движели като живи... Но малцина избират този път.

Докато четях как всеки един се учи от Хари просто ме зареждаше. И тогава се пови връзката на Хари и Волдемор и всичко се обърка. Тъпата Белатрикс Лестранж , мразя я, мразя я. Сигурна няколко пъти се връщах на момента, в които Сириус умря, не исках да го приема, знаех че ще стане но пак отричах, ужасно го харесвах като герой. Беше връзката на Хари с родителите му, беше негов кръстник, а просто изчезна. И за да му бъде още по-лесно на Хари, трябваше да разбере какво се крие зад пророчесвото и да се справи с него.

Хари Потър и нечистокръвния принц
Дори не знам от къде да започна.  Добре ще е с един от малкото щастливи моменти, целувката на Джини и Хари, толкова се радвах че най- после си признаха чувствата, че почти забравих за случващото се. Но цялата история за Том Ридъл беше на фокус, каквото е да се случеше. Беше интересно да надникна зад образа на най-злият черен магьосник, преди да стане такъв.

Най-голямата слабост на Дъмбълдор: той винаги вярва в доброто у хората.

 Дъмбълдор го подготвяше да поеме мисията му и да унищожи хокруксите, защото знаеше, че той няма да има време да го стори.

Величието поражда завист, завистта води злоба, злобата бълва лъжи.
... какво е да видиш една наглед изгубена битка. Беше казал, че е важно да се бориш отново и отново, да не спираш, защото само тогава злото стои надалеч, макар че никога не може да бъде докрай изкоренено.

На онази кула сякаш времето спря, за втори път не вярвах какво се случва и зад всичко стоеше Спейп. Той уби Дъмбълдор, той беше нечистокръвният принц и наистина го мразех, почти до финала на последната книга.

Хари Потър и Даровете на смъртта
Тук ще опиша всичко по един малко по-различен начин. С по едно две изречения някой от героите.
Рон Уизли, ти си нашият крал. Малкото рижо момченце, което се превърна в най-добрият приятел на Хари. Имаше моменти, в който му идваше в повече да е в сянката на Хари, но никога не беше и винаги се връщаше. Намери сили чак накрая да признае, че Хърмаяни не е просто многознайка.
Хърмаяни Грейджър, любознателното момиче без, което по думите на Рон нямаше да оцелеят и ден в търсенето на хокруксите. Дори и мъгълокръвна тя е една от най-добрите вещици на своето време.
Хари Джеймс Потър, момчето който оживя. Белязано от съвсем малък, израснал без да знае кое е, промени целият магически свят. Невероятен търсач, приятел и грифиндорец. Всички те израстваха във всяка следваща книга и се подготвяха за момента, в които ще се изправят срещу всичко е всички.
Албус Дъмбълдор, невероятен директор, които въпреки всичките си тайни беше зад Хари през цялото време. Едва в последната книга имах възможността наистина да го опозная, за да разбера кой в действителност.
Сивиръс Снеп, признавам, че като всеки друг го мразех от началото, заради държанието му с Хари, връзката с Волдемор, но очевидно съм грешала. След като видях историята под един друг ъгъл разбрах, че Снейп е една от причинете Хари да е жив.
Том Ридъл, добре познатият ни вие знаете кой, герой с трудно минало, но съм предначертал бъдещето се. Питала съм се дали е можело всичко да се развие по друг начин, може би на тогава той нямаше да е най-злият вълшебник.

Не мога да опиша всеки един от геройте, просто защото ще стане прекалено дълъг пост, но с по една дума всеки един, което седя зад Хари в неговото пътуване. Нивил- този, които се промени най-много, цялото семейство Уизли, които дадоха много, не се отказаха и бяха семейството, което Хари никога не е имал, дори след смъртта на Фред. Лупин, който щеше да бъде невероятен баща, но просто не получи шанс. Доби и Хедуиг също загинаха, но останаха част от книгата до самият финал и още много други герой като Луна, Макгонъгол и другите учители и всички, който се биха редом до Хари.


Благодаря ти Дж.К.Роулинг че ме направи част от семейството на Хари Потър, тази книга винаги ще бъде част от мен. Накара ме да плача и да се смея и най-вече да вярвам.

26 ноември 2015 г.

Ревенант:Обречени на безсмъртие


Ревенант:Обречени на безсмъртие

Ейми Плъм

От доста време не бях попадала на книга, която въпреки че не е много популярна ми хареса. Досега не знаех какво означава Ревенант, което направи прочитането още по- вълнуващо, а атмосферата на Париж те обгръща още с първите страници.
След смъртта на родите ли те си Кейт и сестра и се местят да живеят при баба си и дядо си. Но е трудно да се отдадеш на скръбта и себеотрицанието, когато едно мистериозно момче винаги е там, където си и ти. Венсан е последното нещо, което Кейт си мисли, че ще намери в града на любовта, особено в момент, в който има най-голяма нужда от нещо нормално и сигурно в живота си. А когато гаджето ти е призвано да се връща от мъртвите, за да спасява другите, определено не е най-добрият начин да започнеш връзка.
Това, което най-много ми хареса в книгата е, че Ейми Плъм е успала да заобиколи типичните истории за вампири и върколаци и да създаде един нов свят и напълно нови герой.

-Чувала ли си за вампири?- попита той и се усмихна тайнствено.
Кимнах.
- А за върколаци?
- Разбира се.
- А за нас?
Поклатих глава.
На това му се казва да не си набиваш на очи, скъпа Кейт. Много ни бива в тази работа.

 Очаквах да и сложно обяснено и прочие, но идеята е интересна и добре представена, без ненужна информация.
Венсан и Кейт са много интересна двойка като се има предвид, че тя още не може да преодолее смъртта на родителите си и когато най-накрая мисли, че може би и за нея има светлина в края на тунела, разбира истината за него. Може би, ако беше вампир щеше да е по-лесно. За някой, който страха да загубиш любим човек е прекалено голям,  тя трябва да се справя с него отново и отново.

За мен старата поговорка вече звучеше по нов начин: ,,По добре да не си обичал изобщо, вместо да обичаш и да изгубиш."


Венсан не е от типичните лоши момчета, както на много места. Точно обратното, в миналото си е преживял много и последното нещо, което очаква е да срещне момиче, което да го спечели. Това, което много ми хареса беше колко е жертвоготовен, да де вярно, че това прави от много години и му е в кръвта, така да се каже, но начина  по който я гледа ме караше да мисля, че въпреки всичко между тях се разви много бързо, се случи точно както трябва.Романтика и мистерия на фона на Париж, какво повече мога да кажа.

22 ноември 2015 г.

Последните оцелели животът, какъвто го познавахме

Последните оцелели
Животът, какъвто го познавахме

Сюзан Бет Пфефър

 
Това не е просто книга, за това какъв би бил света, ако нещо се обърка. Това е дневникът на едно съвременно момиче и нейното израстване. За Миранда най-големите проблеми са оценката по математика и какво ще прави на бала си, докато астероид не удря Земята и не принуждава цялото население да види истинският смисъл на живата.
Имах напълно различни очаквания за книгата, но въпреки това, много ми хареса. Досега не бях чела книга под формата на дневник и не бях сигурна да ли ми допадне. Да в началото беше малко необичайно, но като свикнах даже следях датите в него. Има много истории за това как ще се справят хората при вероятен апокалипсис, но тук имаше нещо, което ме грабна. Първоначално очаквах действието да започне след като Луната е била ударена, а всъщност всичко се развива много плавно. От момента, в който хората с нетърпение очакват да видят астероида  и този, в които разбират, че нещо се е объркало чак до момента, в които трябва да оцелееш . В началото всичко
продължи както си е било, с много леки промени като спиране на тока. Но в такива ситуации, ако не реагираш бързо може да не ти се наложи да се тревожиш дълго. И точно тук се вписа майката на Миранда, която ми е любимият герой. През почти цялото време разсъждаваше трезво и
вземаше правилни решение. Тя беше тази, която се сети, че трябва да се съберат провизии, които в последствие спасиха всички. Колкото до Миранда, ами в началото се държеше като разглезено дете, но въпреки това така още по-добре се личеше нейното израстване. От първата до последната страница, тя претърпя пълна метаморфоза, от момичето,  което не знае какво иска, до отговорен и зрял човек. Имаше много моменти, в които просто исках да и викам, как може да правиш така, не може да мислиш само са себе си, не си сама в тази къща. И тя все пак намери начин да се справи. Когато света започне да се разпада ще останат само силните, но все още мисля, че ако не беше майка и нямаше да успее да мине целият път от спирането на тока до липсата на храна и вода, и невероятно ниските температури.
За мен книгата имаше скрит смисъл, за това как не трябва да спираш да се бориш и да намериш сила да продължиш, когато целият свят е против теб(в този случай Луната). За израстването на човек и как трябва да се радваме и на най-малкото. Ако животът, какъвто го познаваме бъде разрушен, щяхте ли да намерите сили да продължите. За себе си казвам твърдо да, щях да се боря до край.


Благодаря на издателство Ибис за предоставена възможност.

21 ноември 2015 г.

Unpopular opinions tag

Unpopular opinions tag

Малко със закъснение ,но благодаря на Мери за тага.





1.Популярна книга или поредица, която ти не харесваш.
Въпреки ,че дори не дочетох първата книга от поредицата Маккайла Лейн на Карън Мари Мониг,не мога да кажа ,че я харесах ,не знам защо но просто не ме грабна нещо в началото,може би след време ще и дам втори шанс,просто не сега.

2.Популярна книга или поредица, която е по-скоро мразена но ти я обичаш:
Ами за Здрач има доста противоречиви мнения ,но да аз я харесвам,може би от сантиментална стойност,защото беше една от първите книги,който поставиха началото на всичко.

3.Любовен триъгълник, в който главният герой да е избрал човека, който ти не си искал да избере (или романтична двойка, която не харесваш).
Ами само на втората книга от Стъклен трон съм,но всичко ,което стана между Селена и Каол ,ами просто съм за Дориан най-лесно е така да го кажа.

4.Популярен жанр, към който рядко посягаш.

Ами май не се сещам за такъв.


5.Популярен или много обичан герой от книга, който не обичате:
Ами може би ,Акива от създадена от дим и кост ,просто не съм му голям фен ,без определена причина.

6.Популярен автор, който не успява да ти хареса:
Ами може би Джон Грийн,първия път като четох негова книга ,даже дори втория ми хареса ,но сега като се върна назад не знам защо ни е харесало.

7.Популярни или често използвани в книгите тропи, които си се уморил  да срещаш ( като ‘’изгубени принцеси’’, продажни владетели, любовни триъгълници):

Ами обичам си ги всичките,колкото и да се повтарят всеки автор ги поднася различно.

8.Популярна поредица която нямаш желание да прочетеш:
Учудващо ,но не се сещам,май съм доста отворена към всичко.

9.Казват, че книгата винаги е по-хубава от филма но има ли филмова или телевизионна адаптация , която харесваш повече от книгата-първоначалник:
Май и тук ще кажа не ,просто за мен книгата винаги си е по добра.Но това не ми пречи да харесвам и филмите.


Тагвам Юли, защото май само тя още не го е правила, но ако съм пропуснала някой да де чувства тагнат.

17 ноември 2015 г.

Гондола на времето

Гондола на времето
Ева Фьолер

 Още докато четях резюмето на книгата знаех,че искам да я прочета.Пътуването във времето е едно много обширна тема и има само два вариянта или ще се влюбя в нея или ще я намразя.С голяма радост казвам,че това е книга,който заслужава да се прочете.Досега не бях чела много книги,който се развиват във Венеция и затова не знаех какво да очаквам.
 17 годишната Ана е на почивка с родителите си и всичко върви нормално, докато съдбата или просто една гондола,не я отвеждат във Венеция,но 500 години по-рано.Въвлечена е във една опасна игра,в която трябва да намери начин да се впише.Но проблема е там, че няма как да играеш без да знаеш правилата, затова просто трябва да се опиташ да не изпъкваш, докато не дойде момента да разбереш какво наистина става.
 За голямо съжаление книгите за пътуване във времето са много малко,но затова винаги,когато намеря такава има нещо,за което гледам,а именно как автора е обяснил целият процес на пътуването.А тук попаднах на една напълно нова идея за мен , а това че беше помислила и за това как човек да не се издаде,че е от друго време, се отличи доста.А и цялото действие се развиваше през 15в. и от началото до края Ана се развива пред очите на читателя,от малко разглезено момиче,до зрял човек готов да се жертва за другите. Тъй като досега не се бях интересувала от историята на Венеция, се оказах погълната от събитията и действията.В началото бях леко объркана, какво точно и защо става, но лека полека книгата може да те завладее и бързо да се потопиш в онова време.Всеки един в целият процес на пътуването има точно определена
роля,всички герой имат нещо специфично и дори без да се набиват на очи лесно може да ги откроиш като характер, не знаеш какво да очакваш от никой.Единственото, което бих искала да видя повече, е развитието на отношенията между Ана и Себастиано. В началото не беше наблегнато много на неговото присъствие, но към средата на книгата всичко стана по динамично и рязко започна да се отличава и той.
 Каквото и да следва от тук нататък мога да кажа, че това е една обещаваща история,който ще ви отведе на нови и неподозирани места.


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност

15 ноември 2015 г.

Movies based on books #1

Movies based on books #1


Още преди да започна да чета обичах да гледам много и разнообразни  филми. А когато съчетах и двете започнах да обръщам внимание и на малките детайли. Най-честият коментар, който чувам, е че филма няма как да е по-добър от книгата и са напълно прави, но въпросът не е кое от двете е по-добро, защото за всеки читател отговорът е ясен, а дали самият филм е интересен. Аз лично повечето пъти първо гледам филма и то не ,защото очаквам той да е по-лош, а просто защото преди това дори не бях чувала за някой от книгите, но както казах това беше преди, на  този етап, когато видя, че има възможност да направят филм по някоя книга, в повечето случай искам веднага да я започна, въпреки че лично аз предпочитам първо да гледам филма.
Разделила съм поста на две, в този ще разгледам моите топ 6 филма по книги,който съм чела и такива, който само съм гледала.В другият ще събера част от сигурните и потенциални адаптации предстоящи през 2016.


Топ 6 на любимите филмови адаптации

6.Пърси Джаксън
Съвсем на скоро прочетох първата книга и започнах втората, но за това кратко време поредицата на Рик Риардън се превърна в една от любимите ми.Въпреки че филма и книгата са доста различни, точно това беше причината да се насладя на прочита толкова много.Филмите засега са два,но се надявам скоро да видим и останалите от поредицата.
 5.Скъпоценни камъни
Също както предишната и тук филма дойде преди книгата, въпреки че попаднах на него съвсем случайно,доста се чудих да ли да го гледам, но след като най-накрая го направих,  наистина ми хареса и потърсих да ли ще има и трета част и така разбрах, че е направен по книга.След като прочетох и нея установих, че имаше доста различия, но въпреки това и двете бяха интересни, а и това беше първият ми път, в който се сблъсках със пътуването във времето.
4. Шифърът на Леонардо
Това е единствената книга, в тази класация, която прочетох преди да изгледам филма, а и беше една от причините да започна да чета. Бях толкова погълната, че за няколко дена я прочетох, което по това време си беше доста за мен. Тогава изгледах и филма и останах доволна, както от това, че филма е направен добре, така и от актьорската игра.
                                                                         3.Дивергенти
Историята зад тази книга е по-странна. Бях гледала филма без никаква идея, че е по книга, а няколко месеца по-късно в час по психология госпожата донесе книгата, заради една игра и моята реакция беше ууу това го знам, гледала съм го. И затова я прочетох. Това е книгата, която обичам и мразя едновременно, които я е чел знае за какво говоря.
2.Игрите на глада
В този случаи прочетох книгата много след като изгледах филма. Мисля,че беше малко след като излезе първата част на трития филм, просто защото исках да разбера какво ще стане с Катнис и Пийта и не ми се чакаше цяла година. И обичам и филма и книгата, идеята може да е като на много други книги вече, но аз харесвам именно тази.
1.Хари Потър
Да, знам Хари Потър, очевидно обожавам и филмите и книгите и не мога да кажа и едно отрицателно качество. Има някой моменти, който ми се искаше да видя, но и така ми харесва. Най-странното, като изключим, че чак сега почнах поредицата беше, че до преди 2 години не бях гледала всичките филми по ред, винаги беше 4 после 2  и така, знам че голяма част от моето поколение е израснало с историята му, аз не бях и сега си наваксвам.
Във втората част от поста ще отбележа любимите ми филми и сериали, на който обаче не съм стигнала до книгата.

  • Реликвите на смъртните - отдавна е в списъка ми, но ще изчакам, докато завърша Адски устройства.
  • Лабиринтът - след като изгледах и вторият филм ужасно много искам да прочета и книгата и най-вероятно скоро ще го направя.
  • Outlander - превърна се един от любимите ми сериали, не само заради героите и Шотландия, но и заради идеята.
  • The 100 - също е част от любимите ми сериали, а наскоро намерих и книгата и когато имам време ще започна и нея.
  • Крадецът на книги - един невероятен филм, а книгата очаквам да и още по-добра.


Ето още някой филми, като само някой съм и гледала и чела.
  • Здрач
  • Вината в нашите звезди
  • Хартиени градове
  • Филмите по Никалъс Спаркс, много са
  • PLL
  • TVD
  • Game of thrones
  • Нарния
  • Ерагон 
  • Академия за вампири



И много други, това са само малка част от тези, който съм гледала.Кой са вашите любими филми? Кой само сте гледали и кой сте и чели?

13 ноември 2015 г.

Обещание

Обещание
Карина Хали



Понякога най-импулсивните обещанията,който хората дават дори, когато са лека пияни, могат да се окажат най-важните решения вземани изобщо.Историята на Линдън и Стефани ме грабна още като прочетох какво е идеята,просто защото е толкова очевидно,когато има нещо повече от приятелство.В една обикновена вечер алкохола си казва думата и така се ражда идеята,че ако до 30 си рожден ден двамата са сами ще сключат брак.И така започват да се нижат годините,понякога единият има връзка друг път  и двамата.
Но има нещо,което ги свързва,освен това,че са най добри приятели.Умират един за друг,а дори не осъзнават колко дълбоки са чувствата им.В тази книга историята не е нещо неочаквано, а развитието на героите.Карина Хали изключително успешно е пресъздала израстването на човек, защото в много отношение това, което мислиш на 25 няма нищо общо с това на 30.

Стефани винаги е била на заден фон в семейството си,затова и изпитва нужда всички да я харесват.Готова е да помогне на всеки и има мечти,за който да се бори.Колкото до Линдън е типичният плейбой,уморил се да играе ролята на сваляч.А очарователният шотландски акцент и това ,че е пилот на хеликоптер определено е плюс.

Защото с отминаването на времето ми става ясно, че животът не е пътуване по права линия. Понякога трябва да направиш крачка назад, после две напред и да отскочиш встрани. Като се замисли човек, е нещо като изкривяване на времето и пространството.

Влюбих се в образите им, толкова се допълваха.И двата имат по трудно детство, но въпреки това са станали зрели и отговорни хора.И по един или друг начин,пътищата им бяха предопределени да се слеят.Но тук идва ролята на Джеймс,а нали знаете мъжки кодекс.След като той е бил приятелят на Стеф преди доста време,няма как тя да почне да се среща с най-добрият му приятел.Наистина много,много ме дразнеше,просто очаква,че той трябва да единственият.А са приятели от толкова много време,така че никой не смее да направи първата стъпка.

Чела съм доста книги ,където най добри приятели се влюбват,но тази книга просто ми направи много по-силно впечатление.Да историята е позната,но не е наблегното само на Линдън и Стефани, а и на цялата им компания.А това,че книгата е написана от гледната точка и на двамата и възможно най-добрият начин да опознаеш и двамата.Написано е увлекателно, а препратките към някой песни и филми,няма как да не ти направи впечатление .Прекрасна книга с невероятен край,само това мога да кажа.


Три невероятни ревюта  на Ева и Ана и Павлина.

ПС:Не знам да ли ще бъде издадена и нас,но има и книга със заглавието the Ofer и е за братът на Линдън-Брам и приятелката на Стефани-Никола също и за Кайла и някакъв братовчед на Линдън книгата се казва The Play,дано имаме късмет и да издадат и тях .

11 ноември 2015 г.

How to get out of a reading slump

How to get out of a reading slump



На всеки му се е случвало просто да спре да чете изведнъж и да няма желание да започне отново.Така нареченият reading slump. Нека благозвучието на думата не  ви заблуждава, чувството е ужасно, особено да някой, който е свикнал да чете, почти всеки ден.Преди просто спирах и чаках да ми дойде желанието, но в последно време си намерих начин да се справям с блокажа.За всеки е различно, но може пък някой от начините ми да помогне.Напълно не обръщайте внимание, че някои от идеите са напълно взаимно изключващи се.

На първо място е да сменете жанра.
Обикновено чета най-вече фентъзи, но има моменти, в който ми се струва безсмислено.И тогава прибягвам до някой напълно различен жанр и след това отново имам желание за някоя от многото ми книги в TBR ми.

Просто спрете за малко.
Знам,че е напълно противоположно на първото, но ако дори за няколко часа или ден,два оставите книгата, но наистина оставете я далеч от вас, и се отдадете на някое друго занимание, например гледайте филми или сериали и сами ще посегнете към книгата със желание.
Вземете любима книга.
В случай,че не искате друг жанр или да спрете,просто вземете някой любима книга,която никога не би ви предала и в действителност,много обичате тази книга бързо ще преодолеете нежеланието за четене.
                                                                        Не се насилвайте да четете.
Това е най-важното от всичко,ако започнете насила да четете някоя книга, независимо колко добра е най-вероятна няма да ни хареса. И после мен лично ме е яд на себе си, че не съм се насладила на книгата,просто защото съм инат и държа да я прочета на момента.
Изберете по-малка книга
Може да установите, колко по- лесно ще бъде, ако вземете книга от 250 300 страници.Бързо ще може да я при вършите и даже може да ви дойде желанието за друга. Още по- добре е когато са поредица. Първата книга и малка и просто искам веднага да разбера какво става после и започвам и втората и воала отново се заражда желанието, да спра да лежа и да гледам сериали.

 Вие как се справяте с reading slump, интересно ми е да прочета още идеи и с малко късмет по-рядко ще изпадам в тях.Кой са вашите любими книги,който винаги могат да ви изведат от това състояние.Аз лично съм започвала много така, но една от любимите ми са Изборът и Стъклен трон.Но винаги мога да взема някой от първите книги за Хари и да си оправя настроението.

8 ноември 2015 г.

kiss marry cliff

Kiss ,Marry, Cliff

Отдавна се каня да направя този таг,просто защото ми се стори забавен.Правилата са лесни, избирате си имана на герой от книги и теглите по три.За всяко едно трябва да кажеш дали би го целунала,хвърлиш от скала или би се омъжиш за него.Аз избрах 21 имена тоест имам 7 тройки за определяне,на някой реших доста лесно на други мислех какви ли не теории ,за да оцелеят всички.Не знам колко ме разбрахте,но дано на долу да стане по- ясно.

Джем,Адам,Етиен
Първо бих целунала Етин(Целувка за Ана),Ще се омъжа за Адам(Разбий ме ) и,ами Джем(Адски устройства)той така или иначе е болен,тим Уил.

Пийта,Дориян,Зед
Тук ми беше най-трудно.Първо ще целуна Зед(Скай),ще се омъжа за Дориян,все пак е толкова мил и жертвоготовен и принц и напълно се чудих какво да правя с Пийта(игрите на глада),та аз съм за него и Катнис,но дълбока се надявам,че той е оцелее.

Акива,Вълкът,Гидиан
Лесно,убивам Акива(Създадена от дим и кост),не знам защо ама не съм му фен,целувам Вълкът(Скарлет),и е се омъжа за Гидиан(Скъпоценни камъни),да знам държа се гадно,ама си имаше причини.

Джейкъб,Уорнар,Брейдън
Ами налага се да бутна Уорнар(Разбий ме ),ама тайно се надявам да оцелее,ще целуна Джейкъб (Здрач)и бих се омъжила за Брейдън(Дъблин стрит ),който най вероятно може да не сте чували,значи трябва да прочетете книгата.

Едуард,Фор,Максън
Ууу лесно,чао Едуард(Здрач),целувам Фор (Дивергенти)и се омъжвам за Максън(Изборът).

Гейл,Ръш,Деймън
Най-после мога да го върна на Гейл(Игрите на глада),заради Пийта,да целуна Ръш(Твърде далече) и да се омъжа за Деймън (Лукс).

Травис,Кал,Уил
Трудно решение,но отново ще кажа моля те оцелей Кал(Алена кралица),ще целуна Травис (Красиво бедствие )и е се омъжа за Уил(Адски устройства),очевидно.