26 ноември 2015 г.

Ревенант:Обречени на безсмъртие


Ревенант:Обречени на безсмъртие

Ейми Плъм

От доста време не бях попадала на книга, която въпреки че не е много популярна ми хареса. Досега не знаех какво означава Ревенант, което направи прочитането още по- вълнуващо, а атмосферата на Париж те обгръща още с първите страници.
След смъртта на родите ли те си Кейт и сестра и се местят да живеят при баба си и дядо си. Но е трудно да се отдадеш на скръбта и себеотрицанието, когато едно мистериозно момче винаги е там, където си и ти. Венсан е последното нещо, което Кейт си мисли, че ще намери в града на любовта, особено в момент, в който има най-голяма нужда от нещо нормално и сигурно в живота си. А когато гаджето ти е призвано да се връща от мъртвите, за да спасява другите, определено не е най-добрият начин да започнеш връзка.
Това, което най-много ми хареса в книгата е, че Ейми Плъм е успала да заобиколи типичните истории за вампири и върколаци и да създаде един нов свят и напълно нови герой.

-Чувала ли си за вампири?- попита той и се усмихна тайнствено.
Кимнах.
- А за върколаци?
- Разбира се.
- А за нас?
Поклатих глава.
На това му се казва да не си набиваш на очи, скъпа Кейт. Много ни бива в тази работа.

 Очаквах да и сложно обяснено и прочие, но идеята е интересна и добре представена, без ненужна информация.
Венсан и Кейт са много интересна двойка като се има предвид, че тя още не може да преодолее смъртта на родителите си и когато най-накрая мисли, че може би и за нея има светлина в края на тунела, разбира истината за него. Може би, ако беше вампир щеше да е по-лесно. За някой, който страха да загубиш любим човек е прекалено голям,  тя трябва да се справя с него отново и отново.

За мен старата поговорка вече звучеше по нов начин: ,,По добре да не си обичал изобщо, вместо да обичаш и да изгубиш."


Венсан не е от типичните лоши момчета, както на много места. Точно обратното, в миналото си е преживял много и последното нещо, което очаква е да срещне момиче, което да го спечели. Това, което много ми хареса беше колко е жертвоготовен, да де вярно, че това прави от много години и му е в кръвта, така да се каже, но начина  по който я гледа ме караше да мисля, че въпреки всичко между тях се разви много бързо, се случи точно както трябва.Романтика и мистерия на фона на Париж, какво повече мога да кажа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар