22 ноември 2015 г.

Последните оцелели животът, какъвто го познавахме

Последните оцелели
Животът, какъвто го познавахме

Сюзан Бет Пфефър

 
Това не е просто книга, за това какъв би бил света, ако нещо се обърка. Това е дневникът на едно съвременно момиче и нейното израстване. За Миранда най-големите проблеми са оценката по математика и какво ще прави на бала си, докато астероид не удря Земята и не принуждава цялото население да види истинският смисъл на живата.
Имах напълно различни очаквания за книгата, но въпреки това, много ми хареса. Досега не бях чела книга под формата на дневник и не бях сигурна да ли ми допадне. Да в началото беше малко необичайно, но като свикнах даже следях датите в него. Има много истории за това как ще се справят хората при вероятен апокалипсис, но тук имаше нещо, което ме грабна. Първоначално очаквах действието да започне след като Луната е била ударена, а всъщност всичко се развива много плавно. От момента, в който хората с нетърпение очакват да видят астероида  и този, в които разбират, че нещо се е объркало чак до момента, в които трябва да оцелееш . В началото всичко
продължи както си е било, с много леки промени като спиране на тока. Но в такива ситуации, ако не реагираш бързо може да не ти се наложи да се тревожиш дълго. И точно тук се вписа майката на Миранда, която ми е любимият герой. През почти цялото време разсъждаваше трезво и
вземаше правилни решение. Тя беше тази, която се сети, че трябва да се съберат провизии, които в последствие спасиха всички. Колкото до Миранда, ами в началото се държеше като разглезено дете, но въпреки това така още по-добре се личеше нейното израстване. От първата до последната страница, тя претърпя пълна метаморфоза, от момичето,  което не знае какво иска, до отговорен и зрял човек. Имаше много моменти, в които просто исках да и викам, как може да правиш така, не може да мислиш само са себе си, не си сама в тази къща. И тя все пак намери начин да се справи. Когато света започне да се разпада ще останат само силните, но все още мисля, че ако не беше майка и нямаше да успее да мине целият път от спирането на тока до липсата на храна и вода, и невероятно ниските температури.
За мен книгата имаше скрит смисъл, за това как не трябва да спираш да се бориш и да намериш сила да продължиш, когато целият свят е против теб(в този случай Луната). За израстването на човек и как трябва да се радваме и на най-малкото. Ако животът, какъвто го познаваме бъде разрушен, щяхте ли да намерите сили да продължите. За себе си казвам твърдо да, щях да се боря до край.


Благодаря на издателство Ибис за предоставена възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар